Наистина е огнена. Червеникава коса, будни светли очи, прекрасна усмивка, татуировки – това е външният израз на динамиката в нея, а в душата – борбена, смела, търсеща непрекъснато новото и ценното в живота, привлечена от стойностните неща наоколо и от движението напред. Това е огън момичето от Завод 4, цех 170 на „Арсенал” АД Петя Мирчева, която вече трета година работи като машинен оператор. Не съм срещала досега човек, за когото толкова точно да важи изразът: „Това, което не те убива, те прави по-силен”. За Петя това е вярно едно към едно.
Тъй като все още е в разцвета на младостта си, не е неуважително да споменем възрастта й – на 26 години е. Завършила е Професионалната гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък. На 21 години вече е майка на прекрасната Даная, родена през октомври 2013 година. Майчинството носи огромна радост на Петя, но безметежно щастливите мигове за нея траят само 2 дни, защото след раждането на детето организмът на младата жена буквално се срива. Трудно й поставят диагноза, но в крайна сметка се установява тежко автоимунно заболяване - Системен лупус, който при нея засяга кръвта и белите дробове. Заболяването не се лекува, но може да се поддържа организмът в добро състояние, благодарение на адекватно и постоянно лечение. А то включва ежемесечна химиотерапия и скъпоструващо медикаментозно лечение, което се извършва от специалисти ревматолози в специализирана болница в София.
Тъй като семейството на Петя няма финансовите възможности да плаща лечението, майка й Даниела Мирчева решава да се обърне за помощ и подкрепа. Първи се отзовават членовете на „Експерти за Казанлък”. Инициативата се подема и от синдикалната организация на КНСБ в Мъглижкия завод на „Арсенал” с председател Мария Мазнева, включват се целият цех 170 и целият Завод 4. Само за два дни се събират над 2500 лева, които помагат на младата жена да започне животоспасяващо лечение. Благотворителната акция продължава и в следващите дни и месеци и по дарителската сметка на Петя Мирчева постъпват средства, които й дават куража да се бори за своя живот, защото не е сама, защото зад нея стоят много добри хора, които искат тя да успее в тази битка.
„Огромна е благодарността ми към всички, които приеха моя случай като свой, помогнаха ми и продължават да ми помагат – започва разказа си Петя Мирчева. – Това са членовете на „Експерти за Казанлък”, това са хората от моя цех 170 и особено началникът на цеха Георги Иванов, който непрекъснато ме подкрепя и винаги е до мен в трудните моменти, това са членовете на КНСБ с председател Мария Мазнева и всички онези работници и служители от завода, които не ме познават лично, но се отзоваха и отделиха средства, за да ми помогнат в най-тежкия момент. Благодаря на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и на местната организация на ГЕРБ, които също ме подкрепят финансово. Много ми помогна и Васил Самарски. Благодаря на всички от цялото си сърце!”
Младата жена признава, че в началото изпитвала страхотно неудобство, че непознати хора даряват пари за лечението й, но осъзнала, че без тях тя е обречена. Затова неудобството постепенно преминало в дълбока признателност, която би искала да стигне до всеки един човек, станал съпричастен към нейната съдба.
„Имам много трудни периоди, но се стремя да ги приемам като част от моя живот и се старая да се изправям колкото се може по-бързо на крака. Много съм позитивна, защото знам, че ако се отпусне човек, нещата стават наистина безнадеждни”, споделя Петя Мирчева на чаша ментов чай. Въпреки младостта си, рано е пораснала и помъдряла. Не обича кафенета и дискотеки, рядко гледа телевизия с изключение на младежкото риалити „София ден и нощ”, а новините нарича „зловини”, защото „добрата новина в телевизията отдавна е лошата новина”. В свободното от работата в завода и ангажиментите по детето и лечението си време излиза сред природата. Обича да е навън, да е в гората, на чист въздух. Качва се на Балкана, харесва да е на Бузлуджа, откъдето се открива чудесна панорама, ходи и на язовир „Копринка”. А в София задължително си отделя време за Витоша. Когато все пак остава вкъщи, чете книги. Любими й са „Не без дъщеря ми” и „50 нюанса сиво”. Филмът, който може да гледа отново и отново, е „Момиче за милиони” - може би, защото като ученичка тя самата е тренирала бокс.
И още една странност крие „Водолеят” Петя Мирчева. Татуировките са нейната мания. Колкото и необичайно да звучи, единственото, което я успокоява в напрегнатото ежедневие между работата, грижите за малката Даная, която отсега заявява, че ще стане лекарка, и тежкото лечение, е звукът на машинката в ателието за тату. А татуираният на ръката й израз „Никога не се предавай” е като мантра, която тя винаги си повтаря и като че ли оттам й идват сила, енергия и надежда.
„Благодарение на силния ми дух и характер, на ината ми дори, няма да се дам на болестта”, твърдо казва огнената Петя и споделя, че обича да живее в динамика, в напрежение. Ако един ден е спокойно около нея, това не е нейният живот. Има две мечти – едната е да си купи собствено жилище, защото досега все на квартира е живяла, а втората е смайваща – да стане комедийна актриса. „Идва ми отвътре да забавлявам хората, да ги разсмивам и да им нося добро настроение и радост”, признава младата жена. Но това го оставя за следващ разговор, защото съвсем наскоро й предстои отново пътуване до болницата в София. А там всеки път има по някаква неприятна изненада, която й поднася собственият й организъм. Дори се чуди какво още ще й се случи след поредната процедура, защото за нейните 26 години е преживявала какво ли не. „Но това са предизвикателства, които приемам усмихната”, казва арсеналката Петя. Признава, че се чувства прекрасно в цех 170 на Завод 4. „Много ми е хубаво тук. Когато съм на работа, не мисля за болестта. Имам много добри колеги, началникът ми Георги Иванов е изключителен човек и ръководител. Всички сме страхотен екип, помагаме си и се подкрепяме. Дори в момента в завода се събират средства в помощ на една работничка от съседния цех, която страда от множествена склероза”, допълва тя. Ръководството също я разбира и подкрепя. Предвид здравословното й състояние, й предложили да започне работа в първия цех, който е най-близо до портала, за да върви по-малко време пеша. Тя отказала – заради колегите, заради началника, заради самата работа, пък и ходенето е полезно за здравето.
Огън момичето Петя Мирчева. Някога тренирала бокс, сега бори болестта си с още по-силен спортен хъс, с невероятна воля и кураж. Твърде бързо помъдряла за своята младежка възраст, но и рано открила вярната посока – никога да не се отчайва и предава, винаги с усмивка да се изправя след тежките изпитания в живота. И да цени истинските приятели – тези, които са до нея в трудните мигове. А в Завод 4/170 хората са точно такива.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!