Любима учителка чества вековен юбилей

Заедно с Веселин Шивачев, започнал преподавателската си работа по музика при другарката Антонова като директор, очакваме достолепната жена в двора на жилищната ѝ кооперация. Макар да е февруари, слънцето нагрява като за лято, небето е кристално синьо, без следа от облаче, а градинката е свежа с нацъфтели кокичета, със зелени оазиси трева и уютно кътче за отдих. Шивачев ми разказва как тя първа го посрещнала като млад учител, как му дала възможност да въведе новости в часовете по музика, включвайки ударни инструменти, които развиват чувството за ритмичност у децата, как това било високо оценено от нея и от инспекторите по образованието и как Антонова никога не пропускала да поощри педагогическите му методи: “Шивачев, браво, вървиш по верния път“...

Ставаме на крака, за да я посрещнем. Дългогодишна учителка и столетница. Какво по-заслужаващо уважение от това съчетание?! А тя – една засмяна, лъчезарна, в очите ѝ топлина и дружелюбност. Единственият знак, че скоро ще празнува сто лета, е по-бавната походка и лекото поддържане от страна на дъщеря ѝ Мария. Възхитително е да видиш столетник с такова излъчване, с висок дух, ясен поглед и бистър ум.

и бивш директор на едно от най-старите училища в региона, наследник на първото новобългарско светско училище в Казанлък.

Иванка Антонова, по баща Мирева, е родена на 7 март 1922 г. в Черганово. Начално образование получава в родното си село, след което продължава своето обучение в казанлъшката прогимназия „Добри Г. Кехайов“. След като откриват прогимназия в Черганово, се прехвърля там и я завършва през 1936 г. Средно образование завършва в казанлъшката смесена гимназия през 1941-ва. Две години работи като книговодител в Потребителната кооперация в родното Черганово. В годините 1943-1945 е студентка в Института за прогимназиални учители в Пловдив, с профил природо-математически науки. Първото ѝ работно място е училището в с. Голямо Дряново, където преподава математика, физика и биология. Училището е средищно и, освен от Голямо Дряново, тук учат деца от Ясеново и Дунавци. От 1947 г. е учител в единствената по това време казанлъшка прогимназия „Добри Г. Кехайов“, която година по-късно е преименувана на „Тодор Юлиев“. От 1954 г. училището става средно с обучение на ученици от 1 до 11 клас. Иванка Антонова преподава предимно по математика. Тя е и класен ръководител. Шест години по-късно училището отново става само основно, а от учебната 1961-1962 тя е назначена за негов заместник-директор. От 1966 г. заема поста директор до пенсионирането си през 1977-а. За своята работа е многократно награждавана.

спомня си Иванка Антонова. - Голямо напрежение имаше, но това за мен беше напълно нормално. Няма как да си учител и директор, да отговаряш за толкова много деца, а да се щадиш. Освен работата в училище, задължително обикаляхме по домовете на учениците, за да видим в какви условия живеят и учат. Децата бяха добри, любознателни. Имаше и буйнички, но всичко беше в реда на нещата. Цареше ред и дисциплина. Родителите бяха много активни. Всички бяхме отговорни – и учители, и ученици, и родители. Децата имаха респект от учителя. Колкото и шумен да бе класът, като застана пред тях, всички се умълчаваха. Съществуваше огромно уважение към нас, учителите. Като ни срещнеха на улицата, спираха, поздравяваха. Дори и днес моите ученици, вече възрастни хора, когато ме срещнат, почтително спират. Или пък ми се обаждат по телефона, за да чуят как съм. Толкова е хубаво това усещане за признателност и уважение!“. Учителите били задължени да дават дежурства по време на ваканциите в ученическите лагери на планина или на море, а след лагерите започвали ремонтите в учебните стаи, защото сградата била много стара и трябвало да се поддържа. Един живот, отдаден изцяло на училището, усмихва се днес достолепната жена. Стигало се дори до там, че съпругът ѝ Апостол Антонов, активен общественик, дългогодишен председател на Отечествения фронт в Казанлък и след това административен директор на НИТИ, с хумор, но и с лек укор понякога ѝ казвал, че толкова много време прекарва в училище, че, ако един ден закъснее или не отиде, то сигурно ще изгори. И се оказал същински пророк. По ирония на съдбата и като потвърждение на неговите думи, малко след като се пенсионирала през 1977 г., възникнал пожар в училищната сграда и тъй като била от дърво, стаите на втория етаж изгорели. „Веднага, след като разбрах, отидох да видя какво става. Когато новоназначеният директор Христо Нонов ми показа изгорената част, заплаках“, подрежда спомени дългогодишната учителка. Но, както казва народът, всяко зло за добро. Като директор Иванка Антонова многократно правила предложения за обновяване на сградата, но не били отпуснати средства. След пожара обаче се взело решение да се построи изцяло нова училищна сграда, която отворила врати през 1982 г.

Известният лекар проф. Константин Чернев, историкът д-р Косьо Зарев, конструкторът и дългогодишен арсеналец инж. Николай Куцаров и още ред, ред казанлъчани, доказали се в своята професия. Цялата тази всеотдайност към учениците обаче била за сметка на собствените ѝ деца. „Тежко и горко на моите дъщери, как съм ги гледала. Нямаше майчинство, децата ми в ясла, бягам от училище да ги накърмя и обратно в клас. Няма място за сравнение с положението днес“, разказва Антонова. А дъщеря ѝ Мария добавя, че била на 4 годинки и я оставяли да гледа по-малката си сестра Цвета. „Майка ми все отсъстваше, тя винаги ни е липсвала“, споделя Мария. За нея обаче тя е била и ще си остане един изключително добър, внимателен, изпълнителен и отговорен човек. Никога не е живяла в охолство и всичко е постигала с труд. Мария и Цвета са завършили инженерство. Сборниците със стотици задачи, които Иванка Антонова е карала внуците да решават, също са дали своя резултат – и четиримата са достигнали високо ниво в своите професионални сфери. Първият ѝ внук Димитър е архитект в София и три пъти е бил избиран за архитект на България, Иван е стоматолог в Америка, Анатоли има собствен бизнес в Щатите, Петя е икономист. Иванка има и 7 правнуци. А това, което си пожелава на прага на своето столетие, е да е жива и здрава и да се радва на децата.

Доскоро казанлъчани са можели да я срещнат на „Тюлбето“. Не минавало ден да не прави излети. В по-далечното минало била активна туристка, но сега разчита на по-кратки разходки в махалата, придружена от дъщерите си. Винаги е водела здравословен начин на живот и, заедно с математиката, която е поддържала ума ѝ свеж, Антонова години наред след пенсионирането си се отдала на сложни плетки. „Такива покривки плетеше, че едва ли някой би успял да ги повтори“, удивлява се Мария. Освен това, била добра земеделка, защото никога не скъсала връзката с родното си село и земята...

Бих искала да повторя живота си пак по същия начин и как би могло да е друго, като и до днес ми звънят мои ученици и ми благодарят“, категорична е дългогодишната учителка Иванка Антонова. Живот, изпълнен с труд и любов към хората. Цял един век.

Както винаги се случва, в Казанлък всичко води до „Арсенал“. Разказът за тази посветила се на образованието жена също преминава заводския портал. Връщайки се към детските и ученическите години на своите синове, дъщеря й Мария Паскалева споделя, че по-малкият –Иван, и Христо Ибушев, днес изпълнителен директор на „Арсенал – 2000“, са били неразделни приятели.

И още една арсеналска връзка, този път с по-малката дъщеря на Антонова – Цвета. Съпругът й инж. Петко Ваков е ръководител-направление „Инженеринг“ в „Арсенал“ АД. Завършил Тулския политехнически институт, той е дългогодишен арсеналски кадър. Цвета е завършила същия институт и също има трудов стаж в „Арсенал“.

„За разлика от вицовете за зетьове и тъщи, мога да кажа, че Иванка Антонова е прекрасна – споделя инж. Ваков. - Пожелавам на всеки да има такава тъща. Никога не сме имали противоречия. Винаги, от самото ни запознаване, е била учтива, любезна, добронамерена. Такава е с всички. Не прекъсва връзката с внуците и правнуците си, а с помощта на дъщерите си се свързва с тях по интернет“.