... и сега. Класният ръководител - другарят Георги Гетов е с табелата на класа. Зад него, вдясно, е авторката на текста и за известно време - част от екипа на арсеналския вестник "Трибуна Арсенал"

Със сигурност това е най-слушаната песен в България тези дни – от края на май до средата на юни, когато по традиция са юбилейните срещи на випуските. Това са дните, в които пораснали момичета и момчета се събират в училищните дворове, за да се върнат назад във времето и да си спомнят най-хубавите години - на младостта, на смелите мечти, на първите любовни трепети, на безгрижието…

И ние - от славния 11 „Б“ на някогашната Втора политехническа гимназия „Кирил и Методий“ /тогава нямаше „Св. св.“/ - Випуск '1974, спазихме традицията и се събрахме отново. След 10 х 5 години! И… сегашното време изчезна, за да се върне онова, готиното… Мили спомени, позабравени случки, шеги, закачки, много смях… и мъничко тъга - за отминалата младост и за тези, които вече са в Отвъдното…

Щастливи сме и от факта, че отново сред нас е първият ни класен ръководител другарят Гетов. Един човек, който май е по-млад от всички нас, който е запазил своя младежки дух и ентусиазъм, който заразява с неизчерпаемата си енергия! Георги Гетов – човекът, който ни беше и учител, и приятел. Благодарим му, че е сред нас и си обещаваме, че ще изпълним заръката му – да се събираме по-често, защото времето лети и редиците ни все повече ще оредяват… Затова, приятели – догодина пак!
Ваня Минчева /тогава/ - Златанова /сега/