Мащабен изследователски проект, иницииран и подкрепен от „Арсенал“ АД и реализиран от Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък по повод 100-годишнината от установяването на оръжейницата в Града на розите е на път да бъде изцяло финализиран, стана ясно днес (25 октомври) по време на 35-те Краеведски четения, организирани от ИМ „Искра“, общинската библиотека и Община Казанлък и Краеведско дружество „Иван Енчев – Видю“ в залите на музея. Под заглавието „100 години „Арсенал“ – една казанлъшка легенда“ от името на работния екип от библиотекари презентацията по темата бе поднесена от Светлана Колева. Обект на изследването са всички над 1600 изображения с публикации от местния и национален периодичен печат от 1924 г., когато Държавната военна фабрика идва в Казанлък, до сега. „Силно съм впечатлен от поднесените тук резултати, екипът на библиотеката е свършил огромна работа и дори аз съм изненадан, макар да следя развитието на изследването отблизо и от самото начало“, поздрави от името на „Арсенал“ и групата общински съветници „Алтернативата на гражданите“, инж. Владимир Чучумишев, неин председател и ръководител на Направление „Образование, квалификация и кариерно развитие“ в „Арсенал“ АД. Инж. Чучумишев, който е и ръководител на казанлъшкия Регионален център на БАН, съобщи, че предстои представяне на проекта пред широката публика на Казанлък в пълния му обем от информация, уникален резултат от който е съставеният нов и първи по рода си тук Библиотечен указател със справочна информация по всички публикации с арсеналска тема. Всеки читател и изследовател в бъдеще ще може да ползва този указател, който е съставен по азбучен ред. Огромният труд на библиотекарите, продължил над половин година, към момента е преминал през преглед, сканиране, каталогизиране на наличните публикации, изработване на специализирани описания, комплектоването им в папки по години в хронологичен ред. Огромната част от систематизираната информация е от страниците на общинския вестник „Искра“, връстник на „Арсенал“, също отбелязал тази година своето вековно съществуване.
Днес в резюмето си по доклада Колева съобщи редица интересни факти, съпътствали изследователската работа на колегиума, чийто предмет основно е историята на предприятието от създаването му до днешни дни, включително – развитието на производството, организационната му структура от времето на Държавната военна фабрика, през принадлежността към ДСО „Металхим“ в периода на социализма, до ден днешен, когато функционират „Арсенал“ АД и „Арсенал 2000“. Изследването обхваща и обществената активност на екипа на дружеството, обединена от 2008 г. до момента от листите съветници „Експерти за Казанлък“ и днес – „Алтернативата на гражданите“.
Краеведските четения, открити от зам. директора на музея Радослав Петков, директора на библиотеката Теодора Георгиева и зам. кметът на Община Казанлък Сребра Касева, тази година преминават пред по-широка от обикновено, публика. Пред нея Касева благодари на организаторите и участниците за многобройното представителство в това издание на четенията и отправи специален поздрав към младите хора от публиката, гимназисти, предимно от Хуманитарната гимназия Св.Св. Кирил и Методий“ в Казанлък. Касева пожела на форума повече младежко присъствие в бъдеще в списъка на изследователските доклади и пожела успех на авторите. На откриването на четенията присъства и уредникът на музея на „Арсенал“, Стайко Христов.
Инж. Вл. Чучумишев специално поздрави и Стефан Саранеделчев, почетен гражданин на Казанлък от тази година, носител на званието по предложение на „Артернативата на гражданите“, който изнесе доклад за Колодрума на Казанлък.
Арсеналското присъствие стартира още в първата презентация, където Георги Стоянов, зам. Ръководител на Отдел „Битово обслужване и озеленяване“ към „Арсенал“ 2000, бивш журналист, сега колекционер – нумизмат, представи обстоен преглед на всички банкноти и монети с казанлъшки моменти, пускани някога в историята. Сред тях авторът на доклада открои изключително редките, щамповани с печата на Държавната военна фабрика, жетони от 1932 и 1937 години, с тиражи съответно от 300 и 200 хиляди комплекта, според данни на Антон Цанков и номинал от 1,2,5, 10, 20, 50 и 100 лв. Те се съхраняват във фонда на фирмения музей. Стоянов показа и жетони от времето на Фабриката на казанлъшките братя Стайнови, друг пример на сечени местни монети от 1919 г.
Най-популярното казанлъшко изображение е на банкнотата от 5 лева, която и сега е в обращение – тя представя образа на художника Иван Милев и фрагменти от негови картини.
Големият български художник акад. Дечко Узунов, родом от Казанлък е изобразен на монета за 1300 – годишнината на българската държава през 1981 г.; еднолевката от 1962-ра и 1974 – та с Паметника на Свободата, е друг масово тиражиран символ в паричното ни обращение. Първата банкнота с казанлъшки символ е от 1890 г. - розоберачка на Феликс Каниц. Златната маска, Севт Трети, Бузлуджанският конгрес на социалистите от 1891 г. са още от местните моменти в българското монетосечене.
Краеведските четения днес включват над 20 доклада по различни теми, както на известни краеведи като Лилия Димитрова, Маргарита и Стефан Папукчиеви, Гергана Гечева, Христина Банова, така и на нови имена като Кремена Иванова, чела за местното яхнаджийство, Минчо Минчев, учителката от ПГ „Ив. Хаджиенов“ Йовка Чорбаджийска и др. Всички изследвания ще бъдат публикувани в традиционния сборник след година. Днес бе представен и томът с доклади от четенията през миналата година.
Диана Рамналиева