Антоновден и Атанасовден са християнски празници, част и от народния календар. Честват се в два последователни дни – съответно на 17-ти и 18-ти януари. В българските народни традиции двата празника се почитат като дни на двамата братя – Антон и Атанас, които са ковачи. Отново според народното поверие, те са изобретили ковашките клещи и именно затова се считат за покровители на ковачи, ножари, железари, налбанти, точилари. Както и в много други християнски празници, и при двата празника има преплетени редица народни вярвания с традициите на религията.
Според други вярвания, двамата светци „затоплят земята“ – обръщат я към лятото. Традициите повеляват на тези дни да се правят специални питки. Освен вече изброените вярвания, се счита, че на Антоновден болестите се събират, а на следващия – Атанасовден – тръгват по хората. Именно затова на тези празници има строги забрани за извършването на определена работа, за да не се безпокоят болестите.
На Антоновден жените не трябва да плетат, шият и предат. На трапезата в никакъв случай не бива да присъстват определени варива – боб, леща, царевица – за да не се разболяват децата.
На Атанасовден тново не се плете, не се шие, не се преде и т.н. ръчни работи, за да не се разсърдят болестите. Ако е топло и снегът се стопява, значи се очаква плодородна година. На този ден се прави питка, която се набожда с вилица и се намазва с мед, за да не се „надупчат“ децата от шарка и болестта да бъде лека.
Имен ден празнуват всички с имена Антон, Антония, Донка, Дончо и техните производни, Атанас, Атанаска и произлизащите от тях.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!