На Ивановден нздравица вдигат над 330 хиляди именици
Българската православна църква отбелязва на 7 януари Ивановден, когато се чества паметта на Свети Йоан – последният старозаветен пророк, кръстителят на Исус. Йоан е наречен още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Той се ражда половин година преди Исус Христос, а започнал да проповядва, когато навършил 30 години.

Главната задача на неговия живот била да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. На 34 години той е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.

Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек.

По данни на Националния статистически институт на 7 януари имен ден празнуват близо 330 000 българи. На Ивановден трапезата не е постна. Задължително се поднася свинско месо със зеле и варено жито, но присъстват също луканка, фасул, сушени плодове.

Имен ден празнуват хората с имена Иван, Ивайло, Калоян, Ваньо, Йовко, Ивелин, Янко, Иванка, Йоана, Ваня, Йовка, Яна и техните производни.