Траките пиели виното неразредено, елините им се присмивали

В нови времена предците ни не признавали по-малко от 300 литра вино в избите си, но имали висока култура на пиене

"Вакханалия" - Пусен, рис. 1628-30 г.

За траките виното било нещо божествено, неизменна част от техните магични ритуали, питието, което ги доближавало до Бога. „В историческите извори пише, че елините, които живеят по същото време и са много близки като цивилизация, се присмивали на траките, че пиели виното си неразредено. Те смятали, че трябвало да се разрежда с вода”, разказва Венелина Илиева, уредник в отдел „Етнография” на ИМ „Искра” в навечерието на 1 февруари, когато българите празнуваме Трифоновден.

По нашите земи култът към виното идва още от античността, от мистериите, свързани с тракийския бог Дионис и безкрайните празници в негова чест като божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. В залите и трезора на Историческия музей в Казанлък се съхраняват прекрасно изработени и съхранени до днешни времена съдове, основно свързани с виното. Прецизно изрисуваните гръцки кратери за смесване на вино и вода, кантаросите, ювелирно изработените тракийски съдини като разкошния киликс с фини палмети от вътрешната страна, който доскоро пазеше следите от червено вино, с което празнуваха откритието си в „Голяма Косматка” д-р Георги Китов и експедиция „ТЕМП”, сребърните и бронзови ситули, фиали, изящно извитите амфори.

И още една любопитна подробност разкрива Венелина Илиева – езиковеди определят думите вино, оцет, каче, дикел /двурога мотичка/ като тракийски, които оцеляват във вековете, и стигат до наше време.

С приемането на християнството за основна религия в българската държава постепенно почитаният от църквата Свети Трифон заменя езическият бог Дионис като покровител на винарите, лозята и лозарството. В нови времена, в българската народна култура лозарството е само за домашни нужди. Това се отнася и за Казанлъшкия край. Почвите тук не са особено подходящи за отглеждане на лозя, но все пак има местности с лозови насаждения. По време на Възраждането казанлъчани търгували с вино основно със Северна България, оттатък Балкана.

В началото на ХХ век са най-големите пикове в развитието на лозарството, но тогава се появява онази ужасна болест, наречена филоксера, която унищожава лозовите масиви. Едва през 1912-1915 година стопаните успели да възстановят лозите с т.нар американски подложки. Колко са били насажденията в Казанлъшко, не може днес да се каже с точност. Знае се, че бедните семейства имали до 20 декара лозя. Произвеждали бяло и червено вино. Нашите предци, ако нямали 300 литра вино в избите си, не можели да изкарат зимата. Но веднага идва задължителното уточнение - в традиционното общество българинът се отличавал с изключителна култура на пиене, т.е. хората пиели всеки ден, особено в студеното време, но не се напивали. Единствените празници, когато било позволено да си разпуснат душата, съответно да увеличат чашките, били Бабинден за жените и Трифон Зарезан за мъжете.

Грижата за лозята било изцяло мъжка дейност - обработката на лозите, рязането, превързването, добиването но ширата и на виното, все мъжка работа. Затова и празникът бил само за мъжете.

Рано сутринта на 1 февруари по нов стил, или на 14-и по стар стил, жените омесвали голяма пита, сварявали кокошка или вземали от коледната кървавица, завивали храната с красива, изтъкана от тях, кърпа и изпращали мъжете на лозето извън града. Зарязването задължително ставало извън населеното място, нищо че във всяка възрожденска къща имало асма. Зарязвало се три пъти, от три различни лози, а отрязаната пръчка се поливала, за да има берекет. Мъжете избирали Цар на виното, на чиято глава поставяли венец от лозови пръчки. Ритуалите приличат досущ на празниците на Дионис – Дионисиевите мистерии, наричани още вакханалии, където присъства венецът от лозови пръчки, колесницата, разлива се вино, т.е. привнесени са обичаите от траките.

Българинът произвеждал няколко продукта от гроздето - вино, ракия, старото вино се залагало за пелин, от първата шира се правели сладко вино, рачел, петмез, балсуджук.Традиционната култура е свързана със селото, затова гражданите казанлъчани отивали да зарязват на „Тюлбето” и обикновено избирали най-възрастният мъж за Цар на виното. По времето на социализма 1 февруари станал Ден на лозаря и в Казанлък празникът се организирал по махали – от Отечествения фронт под ръководството на партийния секретар.

Днес традициите на народния празник Трифон Зарезан са изцяло в ръцете на местните читалища и по тази причина все повече жени участват в ритуалите, които за предците ни били запазена мъжка територия. И още нещо, което и до днес остава вездесъщо - българинът предпочита домашното вино, особено такова, „което можеш в кърпа да носиш“.