Румяна Григорова: Възпявам Бог, че майки сътвори!
За нея мечтите са криле, приятелството - религия, грешките – неизбежна част от пътя ни към себе си, а новото начало винаги идва, когато се разчупят оковите на страха и се изправим срещу него, тогава любовта ни кара да усетим пулса за живот, да осъзнаем, че жената „по сила първа се нарежда”. „Защото само там, където срещнем болката и самотата, се ражда мъдростта. Огънят и ледът раждат живата вода”, убедена е поетесата от Казанлък Румяна Григорова.
Тя вчера представи пред старозагорска публика новата си стихосбирка „Огън и лед”, с която казанлъшката публика вече имаше среща.
Авторката очарова публиката, тя беше наречена „българородица” и „птица жар”.
След премиерата възхитената от почитателите на поезията поетеса написа във фейсбук, благодарейки на всички, допринесли за топлата и сърдечна душевност: „Още съм развълнувана, щастлива и летяща. Сърцето ми пулсираше толкова силно, че Вселената го чу и запулсира с него”. „Горете, за да бъдете вечно живи!” – това пожелава на читателите си Румяна Григорова.


Защо пишеш стихове, Румяна?

Защото това е моят начин да се освободя от болката, да излекувам душата си и продължавам да се усмихвам. Аз и стихът сме приятели.

Кога пишеш стихове?

Когато дадена ситуация ме докосне. Когато сърцето ми започне да бие учестено от болка, радост или възхищение. При мен всеки стих си има история.

Какво ти дава поезията?

Всичко. Това съм аз.

Какво не казваш на глас?

Замислям се, откровен човек съм и това, което не съм казала, съм написала - май няма такова нещо, което не съм казала на глас.

Кога предпочиташ истината?

За бързо преминаване през болезнените житейски лабиринти.

Какво са за теб мечтите?

Криле.

А вярата?

Силата, с която успявам да стана.

Приятелите?
Приятелството за мен е святост, религия, живот.

Грешките?
Неизбежни, част от пътя ни към себе си.

Разочарованието?
Огромна болка и в същото време божествена проверка на силата ни.

Защо хората са тъжни?

В повечето случаи са тъжни…, защото нямат смелостта да бъдат себе си.

Прошката променя…
Само тогава, когато е от сърце.

Новото начало идва…
Когато разчупиш оковите на страха и се изправиш пред него.

Животът може да бъде…..
Прекрасен, ако бъдем малко по-добри.

Любовта ни кара…
Да усетим пулса на живота.

Душата ми е пълна, когато...
Съм с внука си и приятелите ми. Когато другите са щастливи.

А огън и лед е …
Защото само там, където срещнем болката и самотата се ражда мъдростта. Огънят и ледът раждат живата вода.

Жената?
„А тя уж слаба по природа
Единствена живота носи във утроба,
Единствена живот с живота си отглежда
И затова по сила първа се нарежда.”
Последното стихотворение на поетесата Румяна Григорова, написано преди 2 дни, е специален поздрав за читателите на zakazanlak.bg по повод 8 март.

Възпявам майчините нощи!
Възпявам топлите ръце!
Възпявам майчините сълзи!
Възпявам майчино сърце!
За тези нощи, само майка знае!
И няма други като нейните ръце,
Които сълзите така да ти избършат
Че да попият в майчино сърце.
В такива нощи само майка оцелява!
И Бог и дявол даже нямат власт.
Единствена, тя майката, остава,
Да спре и болката и детският ни плач.
Възпявам майчините нощи!
възпявам топлите ръце, сълзи!
Възпявам майката - велика!
Възпявам БОГ, ЧЕ МАЙКИ СЪТВОРИ!!!

Едно интервю на Петя Александрова