Или как театралните костюми пътуват от шивашките ателиета до сцената

На 31 март на сцената на НЧ „Искра – 1860” ще оживее "най-класическата" от класическите и "най-виенската" от виенските оперети - „Прилепът" от Йохан Щраус-син. 142 години след първото представяне на шедьовъра на краля на валса, „Прилепът" не слиза от афишите на големите оперни театри, а от 1926 г. трайно присъства в програмата на Залцбургския музикален фестивал.

Познавачите на оперетния жанр знаят, че „Прилепът" е произведение, създадено за гласове, диригенти и оркестри от висока класа. Ценителите на оперното изкуство обаче ще бъдат приятно изненадани и от сценографията и оригиналната композиция на театралните костюми в пищната постановка на Държавна опера – Стара Загора.

И докато казанлъчани имат още три дни до живото съприкосновение с музиката на Щраус, екип на zakazanlak.bg надникна в творческите ателиета на държавния оперен театър в града на липите. Там, където се създават приказните костюми на солисти, хор и балет.


Костюмът за опера има много функции - свързан e с драматургията, режисьорската концепция, героите, епохата, със самоличността на артистите и с още много компоненти, изграждащи тъканта на спектакъла, разказва Ани Марулева, завеждаща Постановъчна част на Държавна опера – Стара Загора.

Театралният костюм е вид изкуство. Той трябва да помага на пластичното изграждане на образа. Пътят на създаване на всеки един костюм е сложен - режисьорът задава цялостната концепция на спектакъла, която се следва от художник-сценографа, от художника на костюми, който прави проект на всяка сценична дреха, затова тя е уникална. Конструкторът на облеклата изпълнява този проект, а нашите майсторки-шивачки изпипват всичко до последната подробност, споделя още Ани Марулева.


Изключително важен е изборът на материи, които трябва не само да са ефектни, но и да стоят добре на сценичното осветление. Преди години се ползваха основно платове от производителите в Казанлък. Напоследък се разчита на вносни платове, които са изкуствени, затова всеки костюм задължително се подплатява с памучна материя – хасе или американ, разкрива тънкостите Ани Марулева. При изработката на повечето костюми се използва богат набор от дантели, златни или сребърни шивици, ресни, дантели, пайети. При направата на кимоната пък се рисува върху самата дреха. Освен всичко друго, костюмът задължително трябва да е удобен на артиста, да може да бъде транспортиран по време на турнета, да бъде адаптиран към друг изпълнител, както и да може лесно да се поддържа и да не се променя при пране и химическо чистене.


Между 300 и 500 лева излиза себестойността на един сценичен костюм на солист. Сложни, с богата украса от злато и дантели и тежки в буквалния смисъл на думата са костюмите на солистите в спектакъла „Лучия ди Ламермур”. Най-много костюми за един спектакъл в Старозагорската държавна опера са изработени за „Отело” – 153 костюма и 115 шапки. Костюмите на прилепите в постановката „Прилепът” са дело на художничката Ники Костова, в които тя оригинално съчетава кожа, тюл и трико.

Най-старият костюм, който все още се използва в операта, е от 70-те години на миналия век и е на тъмничаря от „Тоска” на Джакомо Пучини.


През 1990 г. в Държавна опера-Стара Загора е премиерата на спектакъла „Турандот” от Пучини. Постановката е на Пламен Карталов. На следващата година, 1991-ва, трупата се стяга за турне в Гърция, което не се осъществява, тъй като сградата на оперния театър е опожарена. От този спектакъл е запазен само един мъжки костюм, който днес се съхранява като реликва.

Днес гардеробът на Държавна опера –Стара Загора наброява хиляди костюми от десетки заглавия, които се пазят в няколко помещения. За тях отговаря Елена Димитрова, която знае историята на всяка сценична дреха.


Майстор на шапките е Йорданка Анастасова. Бляскавата сценична премяна на Лучия ди Ламермур е дело на Илияна Танева, а конструкторът моделиер Мария Христова вече работи върху костюмите за новата постановка на Старозагорската опера – „Пепеляшка” от Росини.