Казанлъшка царица стана приемна майка

Царица Роза 2011 година- Симона Петкова, стана приемна майка на... кучето Неро. За жителите на града под тепетата, където Симона е студентка по право, пета година в Юридическия факултет на Пловдивския университет, черното куче Неро- смесица от лабрадор и курцхар, е известен като Неро Пощальонът.

Името си черният симпатичен бездомник получил заради това, че дълго време живял изоставен от стопаните си и нуждаещ се от медицинска помощ, пред сградата на Централната поща в Пловдив. Там Неро намирал парче внимание от добри хора и парче хляб. Но имал нужда от помощ, лечение и дом. Още повече, че заради стара травма не можел да движи единият си крак. Надеждата и спасението първо се появили в лицето на Анна, момиче от града, преди да се намерят и заобичат с царица Роза 2011, известна с голямата си любов и грижа към бездомните животни.

Тези, които познават Симона, знаят, че тя дава и последните си пари, за да купи храна, лекарства или кошче, за да облекчи живота на изоставените животинки. И непрекъснато чете специализирани сайтове, в желание да помогне на изоставени четириноги. Именно през такъв сайт Симона се запознава с трогателната историята на Неро, в момент, в който доброволци събират пари за операция на животното. След нея, временно Неро прекарва в дома на друг доброволец – Лазар от Animal Nope България, преди да се срещне, запознае, хареса и стане част от живота на Симона.

Много е дружелюбен и със сигурност на Неро му предстоят много добри и весели дни и години, пълни с внимание, грижа и любов, споделиха за zakazanlak.bg свидетели на емоционалната среща между Симона и Неро.


Тежката съдба на изоставеното куче е поредната история, която трогва казанлъшката Царица Роза 2011 и още повече я мотивира да работи за промяна на българското законодателство, в посока осигуряване на защита на бездомните животни и санкции за хората, които ги тероризират или изоставят домашните си любимци.

В новия си дом Неро Пощальонът ще дели един покрив и любовта на обичливата си и всеотдайна стопанка с черната котка Симона, също улична приютена любов от бъдещата юристка.
„Не се отчайвайте. Светът не е чак толкова лошо място, щом все още има добри хора с големи сърца, в които има място и за едно изоставено от стопаните си черно куче. Всеки може да дочака щастливото си писмо, ако стои достатъчно търпеливо пред Пощата“, навярно това би казал Неро, ако можеше да говори.
За тези, които „виждат“ със сърцата си, не са нужни думи.