Венета Георгиева, отлично познат в Казанлък стилист, игра първа в игрите на Националната лотария през Новата година. На Ивановден тя изтегли №1 от първата тв-игра за нов лек автомобил. Вени не спечели автомобила, но това не и пречи, да се чувства прекрасно след преживяването по време на участието си в емоцията, заредила студиото на голяма национална телевизия с високи дози адреналин. И – не, не е стръвта към паричната печалба, мотивът на Венета да бие пътя от морето до София, за да участва в надпреварата.
Вени е фризьорка в края на своите пет десетилетия житейски опит. Вече е жител на Несебър. Живее в Свети Влас. Решението да напусне Казанлък, за нея идва през 2002-ра. Повечето, които си отиват от Града на розите, избират Терминал 2, много избират София. Венета потегля на изток. Оставя тук семейни връзки, приятели и огромно количество видни клиентки и клиенти, които доверяват точно на нея отговорността за добрия си външен вид. Отличната прическа е майсторлък, който Венета умее. Иначе нямаше да е момичето, което обгрижва и визията на гостите на града, доведени от "Балкантурист" и настанявани в хотел „Казанлък“ в края на 80-те и началото на 90-те. С уменията на двете си ръце и вродения усет на естет, тя решава, че може да успее и в претенциозната среда на клиентите по морето. Слънчев бряг я зове. И успява. Сега Венета има добре развит малък бизнес. Поддържа свой салон за красота – фризьорство, козметика и маникюр, на Свети Влас, недалеч от един от най-престижните туристически комплекси по българското Черноморие. Защо му е на такъв човек, да участва в игрите на лотарията? – за пари, за слава, за имидж? – при Венета, оказва се, водещият мотив е абсолютно друг. Тя търси промяната.
Личната 2016-та, за Вени се оказва Край и Начало едновременно. Година на Промяната.
Човек трябва да преживее някои гранични ситуации, за дойде Осъзнаването, показва и животът на една успяла казанлъчанка:“Омръзна ми от негативни хора, които единствено се оплакват, а не се обръщат към това, което са те самите“, казва Венета. Заради удоволствието от живота, заради различното преживяване, заради емоцията на очакването и надеждата, че може и да спечелиш, тя опитва в студиото на телевизията. Там я праща само един талон. Регистрирала го он лайн. После и се обаждат по телефона. Вени отказва да повярва, мисли си, че е жертва на телефонна измама. Но не е така, показва проверката. Тя минава стандартните процедури на анкетиране и подтоговка за участие и така, навръх Ивановден, от екрана блесва една ведра усмивка на една елегантна жена... Една от многото, обаче – първата участничка през 2017-та... И една от малкото, декларирали предварително, че ако спечелят, ще заделят част от сумата за дарителство към болните и нещастни деца на България. Репортажът за едно от тях, абсолютно сираче, отглеждано от баба си след смъртта на родителите си в катастрофа, трогва Вени...“Не мога да разбера, толкова хора печелят от разни игри, защо единствената им мисъл е, да си купят апартамент, кола, да развият бизнес...Това е нормално, но защо не сещат:“Върни жеста...!“За Венета, печалбите от подобни състезания, са си чист късмет, в нейния случай, тя вярва, че всичко е било честно. Но късметът, който спохожда печелившите, е дар от Бога, хубаво е да върнеш нещо на хората и ти направиш своя дар – към някой, който има огромна нужда от подкрепа. Сред десетината си конкуренти, с които излезе на тв-терена, Венета намерила само още един такъв – пенсионер, който искал да даде късмета си, ако спечели – на децата в затруднено социално положение. Но и той не спечелил голямата награда. Връщането в Свети Влас, за Венета не е с голямата награда в джоба, нито на нови четири колелета - автомобилът го спечели друг. Както и големите суми от игрите. Но за Вени това не е най-важното, макар че няма как да отрече, пък и не иска да отрича – тя също се е надявала да грабне част от големите награди. Тя решава да си подари това участие като свой си завършек на Граничната си 2016-та. Преживяла тежка катастрофа. Едва оцеляла. Вече знае защо – за да се промени, за да загърби негативизма, дори с цената на лични загуби на хора и приятелства. „Оцеляла съм, осъзнала съм, променила съм се и щом така ми се случват нещата, значи така трябва“, казва от опита на своите 49, една помъдряла, не просто, успяла, благодарение на труда си, жена.
Тези, с които искам да бъда близка, го знаят.
Тези, на които не им харесва, че станах по-категорична и се научих на отказвам безрезервна подкрепа, когато преценя, нека се замислят, казва Вени. Нейното огорчение идва от тежкия извод, че на българина, сякаш му харесва да знае, че другите седят по-долу от него, спокоен, когато вижда, че другите са по-зле от него. На Венета това не и харесва, вече сортира „приятелства“ и присъствия и до себе си оставя само позитивни хора. А самата тя – не пропуска позитивни и приключенски емоции, срещи и събития, от които може да научи нещо ново. Като участието си в първата игра на Националната лотария, където изтегли № 1 е става Кадемът на цялата година. Да види студиото отвътре, да усети пулса на другите участници, да преживее тръпката на играта, високите дози адреналин, за Венета Георгиева е интересно. Но не само – всеки по свой начин открива своите малки и по-големи лични знаци за своето си Ново начало. Да. Има и такива мотиви, да се впуснеш в приключението на Талоните, Лотарията, търкането и прочие занимавки, които често наричаме “занимавки за наивници“. Въпрос на личен избор. А, оказва се - и на различни гранични житейски ситуации... За Вени, поне, е така. Тя вярва, че:“ Да имаш кураж, не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това,да имаш воля да продължиш. ......Не просто харесва мисли като:“ Предпочитам да общувам с открити хора. Хора,които се целят в луната...и знаят,че дори да не уцелят - ще останат сред звездите“, а се е научила да живее именно, така. И още, не спира да търси слънцето след ската, защото вярва, че :„Приятелството е велика психотерапия. Приятелството не е дълг. Скатът на отчаянието е стръмен и трябва да се напипат основите .Човек споделя радостите и поделя неприятностите си. Далеч преди мен и Вас хората са разбрали ,че всяко зло е за добро......, откъде иначе ще имаме сили да вървим по витата стълба на човешките изпитания..., макар и бавно, но все нагоре и с очакването, след завоя да видим дори..... Слънцето...
