Тя е Герчо.
За колегите си.
И е най-малката в отдела, в който работи. На 13-ти този месец има рожден ден. Твърди, че на тази дата й върви, затова и не е фаталист. И не се плаши от суеверия. Убедена е, че човек сам чертае пътя си и всичко е въпрос на усилия, труд, талант и... малко късмет.
Когато преди четири години и половина пристига в Казанлък, е идвала преди това само два пъти. На екскурзия. Идва със съвсем прясна диплома от Стопанската академия в Свищов - по маркетинг, счетоводство и контрол, наема квартира в града и започва работа в „Арсенал“. Не чертае големи и дълги планове, просто започва „първата си сериозна работа в живота“, както споделя днес през призмата на изминалото време.
Не тя избира Казанлък, а съдбаат я избира за Казанлък, защото тук се оказва, че търсят човек с нейната специалност. За възможността да работи в „Арсенал“ научава от приятелка, подава документите си и така през септеври 2011 година пристига в „китното градче“, какъвто изглеждал Казанлък в очите на момичето от Новозагорското село Кортен.
Започва работа в направление „Доставки“ на Главна дирекция в „Арсенал“ като експерт търговия - внос.
Четири годиин по-късно тя вече е едно от лъчезарните млади лица на „Арсенал“ в тазгодишната Алея на славата.
А не е навършила още 28 години.

Гергана Начева.

На живо е още по-чаровна и по-плаха от това, което снимката разказва за нея. И се усмихва още по-хубаво.
Определено е от онези млади хора, които „Арсенал“ на всяка цена трябва да съхрани и развива, защото носят в себе си много потенциал. Който тепърва предстои да се разгръща и да носи ползи за фирмата. Гергана, или Герчо, безкрайно много обича работата си. Личи по начина, по който разказва за изминалия си ден, в който отново е търсила поредния елемент от нужните за производството тук суровини. В случай циркониев прах. Търси го къде ли не, в това число и от Австралия.
В „приятната лудница“, в която работи, както нарича пълната с колеги стая, на Гергана Начева й харесва. Твърди, че докато търси материали и суровини по света, научава много: за съответната страна, за бизнеса там, за производството, за химията, за качествата на определен материал.
А и колегите ми са такива, че те самите са невероятно училище, втори университет, признава най-младото лице от тазгодишната арсеналска Алея на славата.
Гергана е благодарна на своите учители в професията тук, с които я среща работата. Споделя, че денят й минава бързо, много динамично и всеки е различен. Сам за себе си. Едно малко пътуване и преоткриване на света, в зависимост от това какво точно прави, къде и какво търси.
Личи й, че има интересна работа, която й носи удоволствие. Разказва за нея с много емоция и блясък в очите. Счита, че и финансово усилията й са възнаградени, а с ваучерите, които получава, дори прави планове за една по-сериозна покупка.
Когато започва работа в „Арсенал“, не е и подозирала, че тук ще срещне човека, с когото заедно може да продължи пътя си. Сега, четири години по-късно, до експерта от направление „Доставки“ има млад инженер, с когото заедно правят планове.
За бъдещето.
Съдбата я събира с друго рогато зодиакално животно, родено на Гергьовден. С усмивка признава, че в дуета Козирог-Телец тя е по- рогатото и своенравно елементче, но добавя, че красиво тъкат общата черга.
В трудни моменти обича да остава сама и гледа да не товари останалите с проблемите си. Носи тази си черта от семейството, където са я възпитали на труд и уважение към труда на останалите хора. Гордее се с корените си, защото е от работливо и честно семейство. Майка й е председател на земеделската кооперация в Кортен, а баща й е шлосер. Има и сестра, избрала София за свой град.
Отвъд работата си Гергана и приятелят й обичат да пътуват. Убедена е, че това е една от най-стойностните и добри инвестиции, които човек може да прави с парите си. От пътуванията пълни бюрото си с разни джунджурии. Така до следващото пътуване. Споделя също, че дните й са пълни, затова напоследък не й остава много време за другото й хоби - волейболът. Има си дори личен повод за гордост. С три сребърни медала е от Републиканско първенство. Като ученичка. С усмивка признава, че някога гледачка й предрекла дори кариера в национален отбор, но... маркетингът и счетоводството излезли по-големи инати от волейбола.
Сега, от позицията на изминалите години, майка й с шега отбелязвала, че и това ще стане някой ден, но... за ветерани. За Гергана това е просто повод за поредна усмивка.
Отвъд делника, работата, задачите, грижите по бита, се опитва да си краде време и за любимите книги. С удоволствие се присяга към „Малкият принц“ на Екзюпери и „Портрети“ на Дориан Грей.
И реди новите си планове. За тази година. Която за експерта в направление „Доставки“ започна шеметно и с вкус на море.
Убедена, че едно такова начало със сигурност предвещава още по-забележителен край.