Това твърдят Мерал и Румен - семейството от Ръжена, намерило нов смисъл на живота си в „Арсенал“.
Те са ярко доказателство, че противоположностите се привличат. И могат да са щастливи заедно. И са комплимент за всяка една уважаваща се фирма.
Тя мечтае за Айфеловата кула и Париж, той - за апартамент в града. И поредна нова кола.
Тя е здраво стъпила на земята тиха Дева, а той - ярък и шумен представител на въздушните Близнаци.
Тя работи като контрола в Завод 5 на „Арсенал“, но е част от състава на цех 169 на завод 0, а той - машинен оператор на машини с ЦПУ - при това две, в цех 106 на завод 5, с ръководител Драгомир Кисьов.
В почти никаквото свободно време двамата имат различно хоби: той е диджей и озвучител на големи мероприятия, а тя прави прически, маникюр, грим… на приятелки. Засега. Когато го стегне душата и му отеснее хоризонта, си го „изкарва“ на колите: за 3 години е сменил 8. На път е да посегне и към 9-та.
Тя… няма време за отесняване, защото 6-годишният им син Берк е целият й свят. Техният. И го изпълва със смисъл.
Тя е невероятна красавица със сините си очи, смугло лице и кестенява коса, той – типичен балкански мачо.
Той е арсеналско момче, по всички линии: вече е бил веднъж на работа във фирмата, двамата му родители също работят в дружеството. Баща му Асен е монтьор в Завод 3, а майка му Анелия - част от състава на цех 510 в Завод 5.
Тя е първият представиел на рода Молла от Ръжена, преминал през портала на „Арсенал“.
Той обича тишината, макар музиката да му е втора кожа, а тя не може да живее без музика. Слуша всяка, която е мелодична и има красив и смислен текст.
Работят в различни смени, при това три, но делят общ дом.
И още куп общи споделени радости и амбиции.
Запознанството ми с тях е сред особено симпатичните: просто, защото е удоволствие да срещаш такива хора.
Млади хора.

28-годишната Мерал Молла и 27-годишният Румен Борисов. Арсеналци. От Ръжена. Семейство от 9 години.
„Арсенал“ ги събира от една. Преди това всеки от тях е имал друг професионален опит, макар и двамата да имат дипломи за средно образование от престижни технически училища: Мерал е възпитаничка на Механотехникума в Стара Загора, а Румен - на ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък.
Срещат се преди 9 години на една улица в казанлъшкото село Ръжена. През няколко къщи. От едната страна била къщата на семейството на Румен, купена в замяна на градски апартамент, а отсреща - бабината къща на Мерал. Почти като в приказките - стават семейство.
От любовта се ражда Берк, който вече е записан за първокласник в казанлъшко училище.


Досега семейството се е оправяло с отглеждането му по системата: „мама ме прибира от градината, когато татко е на работа и обратно“. Така - пет дни в седмицата, на 3 смени. Когато не смогват, на помощ идват бабите. Така ще е и лятото, макар Берк вече да е отписан официално от забавачницата.
Не винаги и прибирането от работа – от града в село е гладко, макар че Ръжена е само на 15 километра от града, но нощните смени за майката в петък срещу събота са обикновено ангажимент на таткото да я прибира с кола, тъй като няма ранни автобуси. А и по 3,90 лева всеки ден за транспорт, особено когато си и втора смяна и няма място за паркиране, не става, разсъждава Румен, който е твърдо убеден, че е наложителна нуждата от жилище в града. И ще спести много неудобства.

Затова и работи здраво.

В цех 106 на Завод 5, където той работи, го ценят и уважават. Разбира си от работата, върши я с лекота и нужното отдаване. А и всички са млади хора, идвам с удоволствие на работа, казва Румен.
Мерал допълва с нейното: че, ако се чувстваш сред приятели на работното си място, нищо друго няма значение. Най-малко пък дискомфортът от трите смени.
Тук ни е хубаво, парите са добри, с новото увеличение - „берекет версим“, не мислим за друга работа, нито за чужбина, казва Румен, който е главата на семейството, но признава, че касата е... Мерал.
Изключително благодарни са и на последния жест на ръководството на фирмата, изпратило ги на безплатна почивка в края на май и началото на юни на морската база на „Арсенал“ в Несебър. Тогава за първи път 6-годишният им син видял морето.
Беше хубаво, изкарахме си чудесно. За нас този жест е особено важен, много го ценим и сме благодарни за него, споделиха Мерал и Румен, за които „Арсенал“ сега е голямата част от живота им.

Идваме с желание на работа тук.

Много разчитат на работата си, защото искат да постигат в живота си всичко сами. Не искат да разчитат на чужда помощ. Затова и натискат здраво. Вярват, че така нещата стават по-устойчиви и хората се обичат повече. Румен дори работи на две места. Когато не е на работа в „Арсенал“, е зад диджейския пулт по време на някой банкет или голямо мероприятие. От години работи заедно с един от топ озвучителите на големи прояви в града и страната Смилян Караганчев.
Той ми е най-добрият приятел, казва за него Румен. И допълва, че именно от Смилян е научил куп неща в диджейството и озвучаването. Самият той преди 10 години съвсем съзнателно поискал от близък да го запознае с него. Невероятен човек е, голям приятел, казва за Смилян Румен.
Именно покрай ангажиментите с озвучаването познава и много от известните личности - от политиката и от шоу бизнеса.



Румен и Смилян са и „дежурните“ озвучители на арсеналските празници. Вече години наред. Без тях не минава и нито едно карнавално шествие по време на Празника на розата, те винаги са на централния озвучителен пункт. И тази година било същото.
И снимка с царицата имам, споделя с намигане Румен, вперил поглед в реакцията на Мерал. Такава няма. Просто, защото момичето е приело този ангажимент на Румен като работа. Която допълва част от нужните за добрия живот и мечтите на семейството пари.



Когато не са на работа или Румен е без озвучителен ангажимент, нито за миг не скучаят: посвещават времето си на Берк. Или на домашната градина. Или пътуват. Румен вече е бил в почти половин Европа. За разлика от Мерал, чиито пътешествия са основно в България, Турция и Гърция. Но ще си търси коледния армаган за Айфеловата кула и пътя до там. И непременно ще се запише в курсове по фризьорство и козметика.
А до тогава ненавършилите 30 години Мерал и Румен всеки ден ще преминават портала на „Арсенал“, на път към желаната работа. В която намират смисъл и щастие. И хоризонт. В личен и в семеен план.
Това, че плащат редовно, че имаме добри заплати, че имаме перспектива пред нас, че се чувстваме оценени, много променя усещането ти за място, за теб самия като личност, а това е важно. Много важно, казва на финала на срещата ни Румен. Който и днес е зад цифровата машина, а Мерал през два цеха проверява крайното изделие.

Два свята, намерили се в един голям дом.