Или другият арсеналски свят-12/170
Това е едно по- различно място в „Арсенал“.
С друг дух и друга атмосфера.
Личи още от входа, където те посреща скромна, но с мерак направена собственоръчно и с подръчни средства и непотребни материали малка градинка и кътче за отдих. Така, че да е красиво и да носи удоволствие в онези 15 минути за почивка.
На ентусиазма ми за снимки, началникът тук от повече от 2 десетилетия Тодор Игнатов, е меко казано, учуден. За него нещата са прости и те изглеждат така: Лошо ли е да си създадеш един малък рай?
Още повече, ако познаващ всички европейски пътища, кръстосани по няколко пъти назад в годините и запазени в 500 магнитчета у дома.
В тази му философия, пренесена от личния живот в професионалния, подчинените му служители от цех 170 на Завод 12- от звеното за поддръжка и външни комуникации в „Арсенал“, са свикнали. Нещо повече: те също са ги приели като своя професионална мяра. Затова са и момчетата, които могат всичко. Ежедневието им никога не се повтаря, макар отстрани да изглежда иначе.
Имат си своите професионални „екшъни“ и рутинните задачи.
Те са тези, които отстраняват всички ВиК аварии на територията на огромното дружество, отделно от това изпълняват и други локални задачи и отговарят за всичко, свързано с вода, пара и въздух.
В колектива от близо 60 човека си има специални правила, които посрещат още от портала на цеха. Правила, вдъхновени и в авторство с началника, на база личен опит, пряко отражение на действителността и ежедневието на „ВиК аристократите“.
Важно е човек да усеща уважение към труда си, както и да цени този на колегите си, е друга максима за началника Игнатов.
Затова в бригадата еднакво се цени както старанието в ежедневните задачи, така и отношението към обикновените битовизми: като да оставиш чисто след себе си, да пазиш имуществото, да си отговорен към работата си и да даваш в нея максимума, на който си способен, да уважаваш този до теб, да пазиш общата чест.
Още от входа на цеха, сгушен в някогашната арсеналска конюшня от времето на първопроходците в оръжейното дружество, те посреща безапелационното:
„Водопроводчик, помни: ти си аристократ на работническата класа, горд от статута си, ти винаги го изразявй със скромно поведение, опрятен външен вид и безупречно поддържан инструмент “.
Достатъчно и красноречиво, за да се ориентираш, че си в „друг свят“.
В който по стените му са чинно подредени, описани, надписани и датирани хронологично хиляди различни екземпляри, достойни за пореден ретро музей на българската техническа находчивост / а в някои отношения и мързел/, на разноликото минало и неговоти пъстри и противоречиви очи.
В своеобразната колекция, вдъхновена от началника и трупана две десетилетия, от авария на авария, дан имат всички работещи в цех 170 на завод 12. Експонатите в този нетипичен арсеналски „музей“ са различни, но преимуществено са тезис професионалната оринетация на колектива- Вик части, модули и какво ли не джаджи и находки, намирани при остраняването на различните аварии, на територията на дружеството.
Голяма част от музейните „експонати“ - различни спирателни ВиК кранове, тръби и други части са буквално антики, защото не се поризвеждат от десетилетя, някои даже от век. Има и такива, които са ярка демонстаация на човешкия технически гений, своеобразно ну- хау като това да пригодиш част от някогашна самобръсначка за врътка към спирателен кран, или част от лейка да стане ... душ.
За Тодор Игнатов експонатите в този уникален музей на „Арсенал“ са безценни, защото носят отпечатъка на своето време и хората от него. И много „казват“, отвъд двата пръста ръжда или котлен камък, трупан с годините.
Специално място в „музея“ е отделено на намерените предмети по време на отстраняването на различните аварии. Най- интересни са експонатите, открити в тоалетни или санитарни помещения: десертни лъжички, рулетки, мобилни телефони и ....чисто нов айфон. Нямал даже седмица. След като момчетата от „Подръжката и външните комуникации“ го извадили.... даже тръгнал.
В музейната колекция има и малка част трофеи на „бивши“. Тоест кадри с провенения, с които началникът се е разделил. От този сектор надничат бирени кутии, бутилки от водка и други подобни. Има и специална „политическа“ част, посветена на миналото ни и историята:
В другия музеен ъгъл, чинно, на сектори, без бележки, са подредени различни знамена на славата, с които са отличавани колективи първенци по нещо си, в снимки цялото Политбюро на БКП от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, медали и трофеи на спортисти-джудисти от фирмата, стари радиоапарати,намерени в различните цехове, телефони – антики, грамофони, печки за отопление, части от водопроводни кранове, предупредителни табели, висящи в секретните някога цехове, гипсови пластики, красили началнически кабинети, стари куфари, служили на някогашните арсеналски кадри, както и портрети на световни физиц, руски и западноевропейски класици. За разкош дузина стари географски и исторически карти, Менделеевата таблица и мотивиращи лозунги.
Сред „бисерите“ в своеобразния музей на миналото в цех 170 на завод 12 са и старият часовник от кабинета на изп. директор на фирмата, старото заводско постово табло на Ведомствената служба за охрана/ милиция/ при това с възстановен пулт и напълно работещо, старият герб на Народната република, в рамка Постановлението на Министерския съвет на НРБ за намаляването на цените на потребителските стоки и услуги, публикувано във вестник „Работническо дело“, табла със старите банкноти на НРБ, в комбина с уникални стари портрети на светите братя първоучители Кирил и Методий.
На почетно място в старата сграда от началото на 20-ти век е и своеобразният Орден на храбростта на водопровчиците на „Арсенал“: ръчно изработено арт произведение, състоящо се от спирателни кранове, ключове и ръждясала кирка.
С безапелационното послание:
„ Те са тук по- малко от трийсетина, сами пред водната стихия, по-скоро животът, отколкото предаността към фирмата ще ги изостави. В тяхна чест ръководството на фирмата издига този монумент.“
Един друг, непознат свят зад портала на голямата фирма.
В който е вълнуващо да надникнеш.
И чест, да останеш.
Ajsikl преди 2 години
Ajsikl преди 2 години