Той толкова се е сраснал с това си име, лепнато му в детинство, заради всичките му мощни за 8-те му тогава години физически габарити, че сега се диви по летищните терминали “къде е този човек и защо не се качва в самолета?“, когато на последно повикване за пътниците чуе кръщелното си име по документи- Христо Христов.
За моторджийското световно човечество то е и ще си остане Горилата

.
Независимо, че е роден само 3 дни преди началото на астрономическото лято, обича всичките четири сезона в родината си: България, Казанлък. И му липсва шума и пъстрината в нея, заради които въпреки немския си от 4 години насам период, всяка години пали за на обратно. Няколко пъти в годината, за по месец и повече. Единственият засега казанлъчанин в Бремен.



Признава, че при тези му завръщания най- го гнети сивотата тук: у хората. Та немските пенсионери са далеч по-свежи, реже от раз юнският шарен Близнак.
Има още няколко респектиращи за завръщанията си доводи: оградата на бабината му къща е по-стара от Америка и малката спретната негова къщурка тук, с уютна и спретната от него механа, с няколко бурета вътре, с домашното вино и ракия, любимата кухня и уханието на бензин. С което е наситена кръвта му и всичкото всичко в живота му. Вече четвърт век.



За това време на мотор е навъртял няколко пъти земното кълбо по екватора. В най- върлия си сезон отхвърлил едни 20 хиляди километра. За някакви си 17 часа, гътнал разстоянието от Бремен до Казанлък, едни никакви 2 250 километра. С дъжд през цяла Австрия и половин Унгария.


Любовта към моторите отглежда от ранна детска възраст, с благословията на тате и чичо. Те първи го качили на класиката за онези години- „Балкан“. После минал през JAWA и накрая се сдобил с любовта на живота си- Harley- Davidson.
Чисто нов, само за него.

Като типичен Близнак, е верен и лоялен към тези, които му дават свобода и пространство. Затова и любимата му марка жени са: стройни, красиви, отзивчиви, незадушаващи. На последното държи изключително много.
Лоялен е към жените, и не е бройкаджия. Доводът му е железен: емоциите бързо минават, остава доверието и лоялността към другия.


Ефирен и лек характер е: бързо му минава, не му е проблем да мине от едно състояние в друго.
С годините онзи дългокос, малко бродяга и силно адреналинов човек се превърна в симпатичен мъж, с неизменната розетка на врата и характерна малка брадичка. И с интересна философия за живота: да обръща времето в осъзнати спомени.
Имаме един живот, едни очи, за какво са ни, ако не видим свят, категорична е Горилата.
Иначе казано- Христо Христов, от улица „Христо Ботев“.



Казанлъшкият основател на първия Клуб на рокерите тук през далечната вече 1996 година „ Зли колела“. Първите „ Зли“ били 6-тима, година по –късно се умножили и така се родили „ Черните рози“. Днес респектиращ клуб, с история и постижения, с имена и случки.
С времето групичките като първите „Зли“ толкова набъбнали, че днес моторджиите в страната са колкото пролетните птички, според паралелното броене на Горилата.
От десетина години основателят на „Злите колела“ е поел по свой собствен път в моторджийстното. Станал е и симпатизант на най- стария мото клуб в света- HELLS ANGELS MС, където се влиза след съответни постижения, категории и прочие важни атрибути.


Категоричен е, че животът на мотор е друг свят. С други правила и мерки: за другарството и всичко останало. Като едно семейство сме, други емоции, други аршин, ако си с бензин в кръвта, казва единствената Горила на мотор у нас.
Прякорът в тези среди е нещо като Първа кожа, духовна същност, без която няма да си разпознаваем за този адреналинов свят. Много често не си знаем дори имената, освен тези- Горилата, Чопъра, Демона, Вожда, казва казанлъшкият мото ветеран, сколасал на фона на стотиците хиляди километри с бензин в кръвта, да стане татко и на две деца- момче, бъдеща футболна надежда на местните „Рози“ и бременско момиче с трите Х-са- Христина Христова Христова.


Всъщност Бремен е другата бира в живота му. Там Горилата е с последна актуална спирка. Причината да спре там е класика. Жена. От Добрич, която среща на СПА в Павел баня. И .. неговата лична философия: като типичен представител на въздушен знак- да се задушава от застояването.


Човекът е човек, когато е на път, тогава си жив и се остарява бавно, отсича на чай и цигара мъжът с червената немска шапка. Христо. Всъщност никой отдавна не му казва така.
Липсва само моторът.
И щастлив го прави пътят.



Независимо, че в Бремен се чувства добре, а Германия го привлича с чистотата си и с това, че може да се пуши на повече места, отколкото тук.
Харесва и Бременските музиканти, които отвъд приказката на Братя Грим, всичките до един са от ....Плевен. И могат да му свирят на гайда. Любимият му инструмент, който обича да слуша. Този заклет хевиметъл човек. Който не свири на нито един инструмент.


За сметка на това е майстор и фен на доброто вино, ракия, бира и добрата кухня. Кулинар и недипломиран сомелиер. Знае много за виното, ястията, билките и земеделието. Обича да се ровичка в земята, да сади и отглежда цветя и всякакви зеленчуци. Дори в 5 декаровото имение в Бремен, за което се грижи, си е създал малка България- парник с PVC дограма, в който отглежда български зеленчуци, лук, пипер, чесън, „колкото праз“ и всичко, което може да поеме в багажа си оттук за там, като семена.
96 годишната стопанка на имението, за което се грижи, собственичка на първото застрахователно дружество, създадено в Бремен - „Куборг“, едва преди няколко години опитала истински български розов домат, отгледан в германския парник на Горилата и високо оценила вкуса и качествата му.




И било логично, защото това е и първата професия по диплом на адреналиновия човек Горилата- механизация на селското стопанство. Има и следваща – рефлексотерапия и лечебна гимнастика и масажи. Последното е нещо като хоби и тренинг за ръцете в Германия. Признава, че това го разтоварва. И всичко друго, в което има .....свобода.


При него е на пиедестал.

Редовен гласоподавател е и демократ. Но от това, което вижда пред себе си счита,че именно демокрацията притъпява сетивата на хората за свобода и убива „ онези очи“ в тях.
„Преди имаше един Кореком и всички имаха „ очи“ за нещата там. Сега всички магазини са като Корекоми, но хората са без очи, „ е диагнозата на легендарната казанлъшка Горила.
Която няма отношение към парите и те не са й цел. За сметка на това три пъти е ставал кръстник, десетина години скача за Богоявленския кръст във водите на Старата река, като през последните години специално се прибира за това от Бремен. Веднъж го осенила Божията благодат и той хванал Кръста. Годините му спорели, вървели леко и здраво.


Тримерил е, пости по Великден, 13 години взима причастие навръх Тодоровден. Отвъд това е фен на мусаката, постните картофени кюфтета със кайма и на лазанята.




Като му отеснеят националните духовни и териториални хоризонти, търси други. Затова е убеден, че на старини би живял на топло място. Обича Балкана и морето. И ходи на плаж от 6 до 8,30 сутрин.
С тичането, плуването, изгрева.

Скачал е с парашут, бънджи и е падал от ски. И от мотор. Твърдо стои зад правилото, че преди се качиш на мотор, трябва да се научиш как да падаш от него, е съветът на мото ветерана.


Отвъд това Горилата е щастлив. Не прави планове. Дълги пък – въобще. От сряда до петък за него е много време.
А Коледа много далеч.
Защото предпочита да обръща времето в спомени.
Които може да ти даде един простор, роден с мотор, една дълга нощ на 40 километра от Северно море или една българска песен с гайда, изсвирена в центъра на 60 километровия и почти двумилионен стар немски град.


Нямах детска мечта, тя просто се случи. Но винаги имах и имам куче и коте. Те са другата част на мотора, казва емблемата на казанлъшкото моторджийство Христо Христов.Горилата.
Който, като отвори сутрин очи, първото нещо, което си казва е: пак пропуснах изгрева.


.