Ритуалът „Розоварене“ в Етнографски комплекс „Кулата“ е традиция, която е неизменна част от програмата на Празника на розата. Дори по време на пандемията, тя не е прекъсвана. Сега, с отпадането на ограниченията, в комплекса очакват много посетители, включително и заявени вече групи от чужбина.

„Това е събитие за нас, което очакваме отдавна“, сподели Теодор Василев, екскурзовод в ИМ „Искра“. „Оборудването се е променило през годините, но технологията си остава една и съща. Ние показваме автентичното розоварене от 19 век. Казанът е от 1888 година, това се вижда от направения отпечатък върху него. Охладителна каца и тръбно устройство допълват инсталацията. Съотношението на розов цвят към водата е 1 към 4 – 20 килограма розов цвят и 80 литра вода. При загряването парата се отвежда в купола, от него капчиците се стичат в охладителната част и се втечняват отново. При първата дестилация се получава розова вода с високо съдържание на масло, а при втората, посетителите може да видят как розовото масло изплува на повърхността. От там то се улавя със специални приспособления. Това на кратко е технологията“, обяснява той.

В събитието обичайно участват дейци от читалищата, като се представят и различни занаяти. Промяна в цената на билетите няма, а посетителите могат да опитат и традиционните продукти – розово сладко и розов ликьор. На първото розоварене на 22 май ще участва група от читалището в Копринка „Пробуда-1920“. Самодейците правят възстановка на всички дейности, които съпътстват производството на розовото масло.

Ритуалът в етнографския комплекс от началото на века, а музейният обект е създаден през 1976 година. В него има две основни постройки. Едната е Хаджиеновата къща, а другата показва дома и бита на по-обикновена казанлъшка фамилия. В двора има богата зеленина и билкова градина. Тази година засадените лечебни растения са 42. Досега не е имало такова разнообразие.

Иван Хаджиенов, покрай многото свои стопански дейности, се е занимавал и с търговия с розово масло. Известен е с щедрите си дарения за родния град, включително и с дарение за построяване на първото техническо училище в региона, сега ПГ „Иван Хаджиенов“. За периода 1881-1883 г. той е бил кмет на София, където изгражда модерната столична канализация.

„Интересен факт е, че местните розотърговци винаги са били искрени патриоти и не са забравяли своето родно място“, разказа Теодор Василев. „Пионерът е Дончо Папазов, който създава първата казанлъшка фирма за търговия с розово масло в началото на 19 век. Той работи без посредници и основава свои кантори в големите европейски градове. По неговия път тръгват и други известни фамилии – Орозови, Шипкови, Христови и други, които помагат не само за развитието на този отрасъл, но и подпомагат образованието, на стопанската инициатива, строят нови сгради, съдействат за модернизацията на страната. Например, Дончо Папазов финансово подкрепя Иван Калпазанов, за да изгради първата текстилна фабрика в Габрово. Наследниците му основават в Пловдив фабрика за помади, по-късно това е известния „Ален мак“. Орозови съдействат чрез кредитно дружество развитието на много предприемачи в Казанлък и в района. Много са даренията, които известните фамилии правят на общината. И днес Шипковата и Папазовата къщи са едни от най-красивите в града, паметници на културата от местно значение.