
В Казанлък – първи преговори за примирие
Има събития във военната история, които съчетавайки толкова добра за времето си военна стратегия с героизма на обикновения войник, остават завинаги в паметта на потомците. Такова събитие в българската история от бойната летопис на Руско-турската война 1877-1878 г. е военната операция по зимното преминаване на Балкана и сраженията за превземане на укрепения турски лагер при Шипка-Шейново. Именно боевете и извоюваната победа от страна на Руската армия и Българското опълчение откриват пътя към Одрин и Освобождението на България. За събитията преди 139 години в Казанлък и епичната битка на заснеженото поле между Шипка и Шейново, разказва Златина Чорева, уредник в отдел „Научноизследователска и експозиционна дейност” в НПМ „Шипка-Бузлуджа”.
През месец декември 1877 г. Руско-турската война навлиза в своя решителен, заключителен етап. След няколко месечна обсада, на 10 декември 1877 г. пада Плевен и Осман паша капитулира. Главното командване на руската армия взема решение, че въпреки трудните зимните условия, войските трябва да преминат Балкана и да предприемат широкомащабно настъпление на юг от Стара планина. В изпълнение на това решение основната задача на Шипченския отряд под командването на генерал Радецки е да се насочи в района на Шипка-Шейново. След подсилването на отряда числеността му достига около 48 000 души и 100 оръдия. Крайната цел е да бъде превзет укрепеният турски лагер при Шипка-Шейново и да бъде разгромена армията на Вейсел паша.
За атаката на Шейновския лагер ген. Радецки разделя отряда си на три части, в които се включва и Българското опълчение. Със своята част той остава на прохода за действие по фронта, а в обход от запад и изток тръгват две колони.
Дясната обходна колона, наброяваща около 15 800 души, под командването на генерал-майор М. Д. Скобелев трябва да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /днешно Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини – Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста и Десета.
Химитлийският проход се оказва сериозно препятствие за колоната. Eто как го описва Радко Димитриев в своята книга „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878 година”: „… Пътят, по който предстоеше да мине дясната колона, представляваше една тясна пътека, удобна само за движение на пешеходци, и то лятно време. Зиме тази козя пътека съвсем запустяваше, затова и сведенията за нейното състояние през това време на годината бяха твърде непълни.“
Пътят на лявата обходна колона, наброяваща около 18 000 души, командвана от генерал Н. И. Святополк-Мирски, трябва да преодолее Балкана през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /днешно Изворово/. Към нея се числи и Девета опълченска дружина. Тя трябва да премине през Тревненския проход и да атакува Шипка-Шейново. В Селци главните сили на отряда се разделят на две части, като 30-а Пехотна дивизия под командването на генерал Шнитников се отправя към Мъглиж, за да обезпечи руския тил, а впоследствие се включва в освбождението на град Казанлък.
Руското командване решава преминаването на Балкана да започне на 5 януари 1878 г. При лют студ и силен вятър двете обходни колони тръгват на път. С помощта на българското население частите на Шипченския отряд започват своя тежък преход. Освен със студа, който надминава минус 20 градуса, те трябва да преодолеят и засипания от дълбоки преспи път.
В щаба на генерал Скобелев е поетът и публицист Петко Р. Славейков, който познава Балкана и осигурява местни хора да подпомагат колоната. За помощта на българите, оказана при преминаването на Балкана и в боевете при Шипка-Шейново, разказва полковник А. Н. Куропаткин, началник-щаб на Скобелевата колона. „ И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. …По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…“
Ценна помощ оказват българите и на отряда на ген. Святополк-Мирски, който се движи през Тревненския проход. Много българи се включват в разчистването на заснежения път. Един от водачите на този отряд е Руйо Донин от Мъглиж.

Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари 1878 г. от Мъглиж към Казанлък. Именно тази част освобождава за втори път Казанлък. Тази колона тръгва към Енина и се включва в боевете за Шипка-Шейново.

На 9 януари започва решителният бой за овладяване на Шейновския укрепен лагер. Вейсел паша атакува частите на ген. Мирски. В боя се включват Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от Пета опълченска дружина. Войските на Мирски завладяват с. Шипка и турската армия се оказва обградена. На обяд ген. Радецки предприема фронтална атака по стария шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, но среща силен отпор от страна на турските сили. Тази спряна атака на русите в планината по никакъв начин не блокира така добре проведената военна операция на Скобелев и Мирски.
Преодолели всички трудности, руските воини и българските опълченци се сражават до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира. За извоюваната победа руските полкове и българските дружини дават 1016 убити и 3869 ранени бойци. С цената на огромни усилия, в борба с противниковата част и природните стихии Шипченският отряд на руската армия задържа прохода през страшната зима и извоюва победата при Шипка-Шейново.

В условията на продължаващото руско настъпление по долината на Марица Високата порта е заставена да започне преговори за примирие.
На 13 януари Султан Абдул-Хамид телеграфира на император Александър Втори, че той вече е назначил Сервер паша, министър на външните работи, и Намик паша, висш чиновник на империята, за пълномощни представители при водене на преговорите и на 15 януари те тръгват за Казанлък. Междувременно още на 12 януари 1878 г. Главната квартира на руската армия е в Казанлък. При влизането си в града главнокомандващият Николай Николаевич благодари на войсковите части, удържали победа в сражението при Шипка-Шейново. Известно време двете страни водят преговори в къщата на розотърговската фамилия Папазови, но не се стига до разбирателство. На 26 януари Главната квартира пристига в Одрин. И така, за да се достигне до примирие и малко по-късно до подписването на Сан-Стефанския мирен договор.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!