Лично оръжие на Коста Паница съхранява ИМ " Искра"

Лично оръжие на капитан Коста Паница, което съхранява фонд „ Възраждане“ в ИМ „ Искра“ бе представено на Националната конференция „ Казанлъшкият край в българската история“. За своите изследвания разказва Мраияна Ибришимова, уредник в ИМ „ Искра“ : „ Смея да твърдя, че е лично. И двете оръжия – сабя – тип кавказка, офицерска е надписана с текст Коста Атанасов – от Паница и година 1882, а пушката система „ Уинчестър “ е с надпис „ подарък от Иван Робев за майор Паница“. Смея да твърдя, че това са уникални експонати не само за музей „ Искра“ в Казанлък, а и в национален мащаб. „
Коста Паница, лудата глава на нова България, офицерът опълченец, потушавал и вдигал бунтове, член на комитети и командир на македонски доброволци е една интересна и противоречива личност. „ Но целта на моето изследване беше не да навлизам в неговите сложни лични и обществени дела, а само да маркирам връзките му в Казанлък. Защото тази буйна личност е била в един определен период и не веднъж в Казанлък. Моята цел е давайки гласност на този факт, че музей „ Искра“ притежава това оръжие, да предизвикам интерес, който да доизясни съдбата му – как е попаднало в Казанлък, кой го е предоставил“, поясни Ибришимова. Коста Паница е свързан с Казанлък още от времето на Освободителната война, в която той е доброволец до края и. След това след Освобождението през юли 1979 година той заема поста секционен командир на жандармерията в Казанлък. Паница е и на снимка от заседание на БРЦК по Съединението в Дермен дере, където е със същия уникален тип сабя – кавказки тип – офицерска. „ Това ме изкушава да предположа, че с тази сабя Паница е участвал в Съединението на България“, коментира Марияна Ибришимова. Тя поясни, че надписът на пушката „ Уинчестър“, който показва адресант и датировка Иван Робев, 1887 година поставя въпроса, каква е връзката Паница – Робев – Казанлък. Знае се, че Робеви са една от най – видните македонски фамилии, участвала за национално освобождение. Знае се, че Иван Робев е също като Паница участник в Сръбско –Турската война от 1876 година, след това е доброволец в Освободителната война, но за да бъдат “ реконструирани „ събитията, трябват още факти.