Преподавателката по български език и литература от Хуманитарната гимназия "Свети св. Кирил и Методий" в Казанлък Валентина Койчева е единственият учител от Казанлък, чийто произведение е включено сред номинациите за творби на учители- хуманитаристи, които ще намерят място в специален Годишен сборник, издаван от издателствата "Анубис и " Булвест".

Двете издателства са организатори на ежедгоден учителски конкурс за есе, разказ и стихотворение. За Валентина Койчева това е второ участие в учителския национален конкрус.

Тази година преподавателката участва в раздела за есе, чиято обявена тема е "25 години съвременно образование".

Есето на Валентина Койчева, изпратено за конкурса и намерило място сред най- добрите в селекицята от над 2 хиляди изпратени произведения, е със заглавие " Ретроспективно".

Миналата година Валентина също е участвала в конкурса, с есе по темата, вдъхновена от повестта на Павел Вежинов "Бариерата".

Едноименното есе на Валя третира проблема за бариерното общуване, превърнало се в начин на живот за много хора, благодарение на социалните мрежи.

Валентина Койчевако е майка на близнаци- второкланици. Завършила е българска филология. Преди да стане преподавател е била журналист във казанлъшкия вестник "Седмица", в радио "Вис виталис"и телевизия ПРЕС ТВ.

В момента преподава български език и литература на ученици от 7 и 9 клас от Хуманитарната гимназия в Казанлък.

Възпитаниците на Валентина Койчева са сред най- добре представилите се на ученически областни и национални олимпиади по български език и литература, както и на годишни матури.

Ето и тазгодишното есе на преподавателката, което е сред номинациите за включване в националния сборник на учителите.


Ретроспективно

Нощта настъпи. Поредната гореща неспокойна нощ, която раждаше въпроси. Защо не бях като другите?! Да мисля за благополучие, благосъстояние, да кроя планове за почивки, да избирам нова кола, да прелиствам каталозите за модерни мебели, да планирам живота на децата си?! Сигурно може по-иначе!
Няма как да е все така!
Напоследък мислите ми се връщаха все назад, за да може като на лента от стар филм да прегледам живота си.
1997г. Университетът. Сбъднах мечта. Скочих и прехвърлих най-високата летва, която сама си бях поставила. Първи победи, заразителен ентусиазъм от страна на преподавателите, внушаващи любов към знанието, и убеденост в правотата на избора. Желание за все повече знания, живот в книгите. Срещи с други светове. По детски чисто вълнение. Образованието бе връх, ценност, непресъхващ стремеж да гониш ниво.
2001г. Приземяване. Принудително се наложи смесване на академизма с пошлата груба действителност. Време на промени. Шок. Ценността на знанието потъмня. Образованието се изгуби в "новите ценности" - злословие, остър и груб език, посредственост, угодничество...
2002г. Упоритостта и стремежът към отстояване на избора надделяха. Завърших висшето си образование. Със смесени чувства. Оттук накъде? Пак обърнах поглед назад.
Елитно столично училище. "Нощ" на Яворов в два учебни часа. Първият бе моят. Потрес. Празник за младия учител. Деца с високо ниво на интелект, които с леки насоки намират мястото на лирика в европейската и в родната литература. Дали не сънувах?!?
2003г. Основно училище в малък провинциален град. Видове сложни изречения. Повече от тридесет развълнувани пубери в час. Гледащи любознателно и един типичен аутсайдер, разхождащ се из кабинета за наслада на съучениците си, които угоднически повтарят да не му обръщам внимание, защото си е такъв. Етикетиране. Кулминацията - подритване на портретите на светлите имена в българската литература, незнайно защо оставени безпризорни до огромна секция. Тишина. Помолих момчето да остане след часа и продължих урока без обичайната нравоучителна беседа. На четири очи после то сподели, че никой не говори с него за нищо. Дете на прехода. При това в трудна възраст. Болката можеше да бъде разрязана с нож. По-добре да бе сън.
2002-2004г. Лутане в търсене на път. Десети клас. Временно. "Ад" на Данте. Задъхване. И обрат - на мен ми е скучно, а на вас? Провокацията - успешна. Полет. И на всички ни стана интересно.
2008г. "Изворът на Белоногата". Отново за един епизод. Как така Гергана отхвърля богатство и разкош? Подмяна на ценностите. Крах. Сълзи. Сигнални ракети за приближаваща криза.
2009г. Изборът е направен. Хуманитарната гимназия. Моята. Онази, в която завърших, изпъленена с илюзии за света и хората. От друг ъгъл. С нови отговорности. Големи. Скок в дълбокото. Единадесети клас. Подготовка за матура. Маса, взряна в мобилни устройства, усвоила техниките за преписване, без никаква представа за предстоящите предизвикателства. Борба. Денонощна. Не можело ли на филм? Е, Ботев не бих могла да го изиграя, а Славейков не би ми простил. Те се четат и помнят наизуст, за да ги преоткриваме докато сме живи.
Победа. Малка, но все пак победа. И оттук пак отначало. Втори випуск на матура. Други. Със самочувствие на общия фон. Кървави битки. Славни. Без геройски загинали. С победители, достигнали до национални олимпиади. И... избягали зад граница. Това жънем напоследък. Защото нашето преходно време сбъдна пророческите мисли на класиците: "Без чест ли си? - Прави ти чест!".
Жаждата за свобода се оказа неуправляема. Интелектът стана причина за отхвърленост и различие: "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита:..."
Масата претопи будните. Българският учител се сблъска с мощната конкуренция на реалити форматите, които обещават лесно забогатяване, превръщане в звезда за миг, решават психологически казуси за час, говорят на осакатен български, далеч от книжовния, и преливат от пошлост, хитрост, лицемерие и отсъстващ морал. Наред с всичко това остарелите учебни програми не успяха да го унищожат напълно, защото провокираха у него иновативни подходи. Учителят продължи да бъде творец. Хвала и на помагалата!
2013 - 2015г. Малчугани петокласници. Развълнувано море. С подводни камъни. Друг свят. Консуматорско поколение. Комбинативно, но изплъзващо се от прегръдките на знанието. Защото тъжната и страшна констатация е, че знанието престана да бъде ценност. Да ми простят всички онези будители, които работят с желание и правят часа си интересен, въпреки системата!
25 години съвременно образование са възраст, която предполага раздяла с лудостите на младостта и поглед към мъдрата зрялост, за да бъдат дочакани плодовете на златната есен.
Проблемите са крещящо ясни. Анализите са направени отдавна. Време е за действие.
И дай Боже да има воля! Заради всички онези млади хора, които избраха друга Родина.
Сънувам ли? "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?" .

20.07.2015г.

Валентина Койчева, преподавател по български език и литература, ХГ "Св.св. Кирил и Методий" в Казанлък