Казанлъчанинът Генади Кондарев, е един от малкото българи, посетили Чернобил и района 30 години след ядрената авария там. 30 годишният казанлъчанин е екоактивист от Сдружение „За Земята“ и е един от най- активните млади българи за запазване на природата.


Впечатленията си от пътуването в отровената земя, 30 години по –късно, Генади ще сподели днес на специална среща с екоактивисти в София.
Между 100 и 300 долара струва а „разходка“ с гид в в мъртвия град Чернобил, където могат да се видят мутирали животни, дървета, останки от сгради. По думите на Генади, 3 десетилетия след аварията, малцина са тези, които имат желание да се върнат в родния град. Според някои информации, става дума за около 3-4 хиляди души, на преклонна възраст.


"30 години от аварията в Чернобил. Десетки хиляди продължават да откриват последиците от изпуснатия дух от бутилката всяка година в себе си. Хиляди квадратни километри в Украйна и Беларус ще останат негодни за обитаване още стотици години. Не се знае кога и дали изобщо ще има трайно решение за запечатването на авариралия и постоянно изпускащ радиация реактор 4 на Чернобилската АЕЦ. Иска се пълна слепота или безкрайна алчност, за да си поддръжник на този вид енергетика", казва днес по повод годишнината Генади Кондарев.



Сред любопитните подробности, свързани с аварията в Чернобилската АЕЦ, е и факта, че именно български уред - Рентгенометър-радиометър РР-51М, спасява стоции хиляди хора. Това е разработка на тогавашния Завод за ядрени прибори и дозиметри в Плевен и на съответния Институт към него уред, с който се извършват измерванията, за да изясни спешно радиационната обстановка на една огромна територия на бившия Съветски съюз, влючваща териториите на Украина, Белорусия и западната част на Руската Федерация, пише в спомените си инж. о.з. полк. от Химически войски на БНА Веселин Тракийски .
По думите му, „без това българско техническо средство, при създалата се ситуация, най-голямата държава в света не би могла да се справи, а и никоя друга страна, включая и най-развитите в научно-техническо отношение, признават по-късно съветски генерали.“
Първоначалният прототип на уреда е РР-51А, който е разработен през 1968 г. в Института за ядрени прибори в Плевен от инж. Стойчев.


По-късно е доразработен в началото на 80-те години (след 1971 г.) от български учени инженери и техници от химическата секция на съществуващия тогава Военно-научен институт към ГЩ на БНА, с най-дейното участие на подполковник-инженер Георги Еников и с помощта на специалистите от Плевенския институт.
Как се стига до създаването и производството на Рентгенометър-радиометър РР-51М ?

Из спомените на инж. о.з. полк. от Химически войски на БНА Веселин Тракийски:

Към 1970 г. в България за потребностите на БНА и ГЩ на БНА има разработен и произвеждан дозиметричен уред РР-51А с долна граница на индикация 0,05 R/ч и с лампово използване за обработка на регистрирания сигнал от гайгер-мюлеровите броячи, но всред експертното мнение на специалистите от ръководството на тогавашната ГО узрява мнение, че за жизнената и производствената дейност на населението, по най-различни причини и обстоятелства, тази долна граница е висока и специално за целта в страната ни трябва да се разработи техническо средство с много по-нисък праг на индикация. При това техническата база следва да се изгради на полупроводникова основа, което да позволява по-бърза реакция на по-ниски стойности на мощността на лъчението и по-голяма стабилност на обработката на сигнала. Започват обсъждания и консултации с високо компетентни специалисти от научните институти на страната ни и се стига до решението този най-нисък праг на индикация да бъде 0,02 mR/h (нула цяло, нула и 2 мили рентгена на час = две стотни от милирентгена за час; за сравнение до този момент най-ниският праг е споменатия по-горе).

На днешния ден се навършват 30 години от аварията в Чернобилсакат АЕЦ “В. И. Ленин” . Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима от 2011 година,наредена от специалиситет в тази сфера сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Аварията в ченобилската АЕЦ от 26 април 1986 година предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.