20 години след откриването на най-впечатляващата гробница в Долината на тракийските царе – гробницата на одриския цар Севт III в могилата Голяма Косматка, в Исторически музей „Искра” се събраха свидетели на събитието и любознателни граждани, за да чуят лекцията на археолога Диана Димитрова от Националния археологически институт с музей – БАН. Тя е пряк участник в паметните разкопки през 2004-а. Увлекателен лектор и събеседник, Диана Димитрова разказа за всяка една находка, намерена в подмогилното съоръжение, като първа е открита, на 21 септември 2004 г., уникалната бронзова глава, която се счита за портретно изображение на цар Севт III. До този извод първи стига ръководителят на експедицията д-р Георги Китов, съпоставяйки образа с изображението на откритите монети. Парадният златен венец е с толкова прецизно ювелирно изпълнение, че при движението на неговия притежател, жълъдчетата и листенцата от злато са издавали звук като при полюшването на листата в дъбова гора. Тук са открити още бойното въоръжение на тракийския владетел, меч, наколенници с красиви инкрустации, изящни образци на древното тракийско изкуство като киликс, фиала, пиксида.

„Гробницата на Севт III е с три гробни камери – правоъгълна, кръгла и саркофагоподобна, изработена от един-единствен каменен блок, като между стените и каменния капак няма свързващо вещество. Този факт, покритието в кръглата камера и наличието на три камери правят съоръжението без аналог в цяла Древна Тракия и е невероятно постижение на древно инженерство”, коментира Диана Димитрова. Според нея, тракийският цар Севт вероятно е загинал другаде, но в това подмогилно съоръжение е направено ритуалното му погребение, което се датира в края на IV и съвсем в началато на III век пр. Христа. Изчисленията показват, че последното влизане в съоръжението преди неговото откриване в нашето съвремие е до 295 г. пр. Христа. Димитрова разказа и интересни подбробности, свързани с мраморната врата с изображения на Хелиос и Медуза Горгона, която съзнателно е била счупена на парчета, поставени на различни места в съоръжението. А намирането на бронзовата глава на 7 метра преди входа на гробницата говори за тракийски орфизъм. Тя сподели и въодушевлението, емоциите и всичко преживяно от екипа, който е работил по разкопките, включително дългият 4 октомври 2004 г., когато са осъмнали в гробницата, откривайки всички артефакти, под засилената охрана отвън.


По думите на археолога Диана Димитрова, интересът на д-р Георги Китов към Казанлък и могилите в района датират от 1992 година, поради факта, че тук е открита т.нар. Казанлъшка тракийска гробница и недалеч се е намирала столицата на Одриската държава – Севтополис. През 1995 година той дава и името на котловината – Долина на тракийските царе. Това напълно се оправдава с откриването впоследствие на още 19 подмогилни съоръжения от експедиция ТЕМП плюс две от екипа на доц. Георги Нихризов.

Уникалните артефакти, открити в Голяма Косматка, са представяни в редица престижни музеи по света – в „Лувър”-а, в град Берген, Норвегия, в музея „Гети” в САЩ, но според Диана Димитрова редно е светът да идва в България, за да вижда експонатите в наши музеи, а не обратното. Мнение, което бе споделено и от изказалите се в дискусията след нейната лекция.