Ексминистър дари средства за паметна плоча на Никола Петков в Казанлък

Николай Ненчев, министър на отбраната 2014-2017 г. и лидер на Българския земеделски народен съюз, дари цялата сума, необходима за изработването на паметна плоча на Никола Петков в Казанлък. Дарението в размер на 400 лева бе прието от Йордан Маринов, представител на Инициативния комитет за поставяне на възпоменателна плоча на земеделския лидер на булеварда в града, който носи неговото име.

Това стана по време на посещението на бившия министър на отбраната и настоящ председател на БЗНС в Казанлък на 2 март. Поводът е, че на този ден преди 74 години 22 души, от общо 124 подсъдими, са осъдени на смърт от Народния съд в Казанлък и в нощта срещу 3 март присъдите са изпълнени.

Николай Ненчев, представители на Сдружение „Демократичен Казанлък“ и наследници на убитите се поклониха и поднесоха цветя пред Паметника на жертвите на Народния съд, издигнат в Гробищния парк на града. Пред паметника Николай Ненчев заяви: „По време на тоталитарния комунистически режим ни учеха, че на 9 септември било извършено народно въстание. След 1989 година наричаме случилото се „преврат“. Нека най-после да кажем нещата с истинските им имена. Точното определение е „окупация“. Още от самото начало българският народ оказва героична съпротива. Тя се разраства след обесването на Никола Петков и ликвидирането на парламентарната опозиция. Намира най-силен израз в горянското движение, което продължава до 1958 година и се разпростира в цялата страна. Тъжно е, че светът знае за Унгарското въстание от 1956 г., за Пражката пролет от 1968 г., за полската „Солидарност“ от 1980 г., но не знае нищо за нашите страдалци. Още по-жалко е, че и ние самите като че ли сме склонни да ги забравим. Като наследници на Никола Петков и д-р Г.М. Димитров, на горяните, на всички българи загинали по лагерите и затворите на комунистическия режим, нямаме право да забравяме тяхната саможертва”.

Татяна Куртчиева, дъщеря на Стоян Куртчиев, специално бе дошла с дъщеря си от София, за да почете паметта на своя баща.Тя сподели как преди много години възрастна жена им е разказала, че общият гроб на убитите се намира в т.нар. еврейско гробище на Казанлък и след редица процедури тленните им останки са били изровени и препогребани по християнския обичай на 9 май 1992 година. Една година по-късно тук е издигнат паметник с имената и снимките на 22-та, осъдени на смърт от Народния съд в Казанлък.

На поклонението присъства и Жеко Стоянов, най-младият политзатворник по времето на социализма. Той е осъден на смърт на 2 декември 1961 година, защото като студент разпространявал земеделска литература. Поради промяна в политическата ситуация, се разминава със смъртта, но три години и половина лежи в Старозагорския затвор. Своето досие на политзатворник Жеко Стоянов подарява на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек по време на гостуването си там през 2000 година. „Йежи Бузек бе изненадан от това - оказа се, че той не знаеше за тези репресии в България – сподели Жеко Стоянов. - Затова нямаме право да забравяме тези хора.” Той също пожела да даде своя принос за паметната плоча на Никола Петков и отдели малка сума, която бе прибавена към дарението на бившия министър на отбраната.

От името на Сдружение „Демократичен Казанлък“ Методи Маринов връчи на Николай Ненчев Грамота за изключителни заслуги при изграждане на българската демокрация.

По думите на Йордан Маринов в момента продължава да върви подписка за поставяне на паметна плоча на Никола Петков в Казанлък, организирана от Инициативен комитет с участието на ПП „Обединени земеделци”, ПП „Никола Петков” и Сдружение „Демократичен Казанлък”. Комитетът бе сформиран през 2018 година, когато се навършиха 125 години от рождението на Никола Петков.

Идеята е възпоменателната плоча да бъде поставена върху сградата, където се помещаваше предприятието „Инфра - Севтополис” на булеварда, носещ името на земеделския водач. През 1991 година първите казанлъшки общински съветници след демократичните промени в България гласуват булеварда покрай Стара река да се преименува от „Първи май” на „Никола Петков”. Предложението идва от земеделеца Константин Пътников. Шест години по-късно, в Казанлък се провежда национален форум на БЗНС и Коста Пътников дава идеята да бъде поставена паметна плоча на лидера на земеделците, убит от комунистическия режим. За съжаление, Пътников умира през 2000 година, а желанието му да се почете паметта на Никола Петков с възпоменателна плоча чака повече от 20 години. Към момента подписката за плочата е към своя финал и предстои да се премине по процедурата за нейното поставяне, за което се изисква решение на Общинския съвет в Казанлък.