1 ноември - Денят на народните будители, е общобългарски празник, даващ почит към делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
В освободена от османско владичество България народът иска да отдаде заслужена признателност към народните будители не само като се кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и други, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. Йоан Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно N 17 743, според което 1 ноември е определен за „Празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-ото Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията на празника. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Проф. Петър Константинов е казанлъчанин, удостоен със званието Почетен гражданин на Казанлък през 2009 година.
От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
Xskyck преди 1 година
Xskyck преди 1 година