Над 7500 дейци участват от всички фолклорни области на България в тазигодишния Роженския събор, сред които има и от Казанлъшките и Павелбанските читалища и състави. Те участват на 4 сцени в трите дни - петък, събота и неделя. Иновативното културно събитие се провежда в периода 17-19 юли 2015 г. на Роженските поляни в Родопа планина. То се организира Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата и е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев. Въпреки деветгодишното си прекъсване и появата на нови фолклорни фестивали в цялата страна, Съборът се запазва като най-притегателният и най-мащабен фолклорен форум в страната – народен и национален в истинския смисъл на думата.


От Казанлък на събора участват: НЧ "Възродена искра-2000" с изпълненията под ръководството на Димитър Гайдаров ФА "Гъдулица" и индивидуалното изпълнение на малкия Димитър Гайдаров, както и състава на Женската фолклорна група при НЧ "Любен Каравелов - 1921" от Бузовград отново с ръководител Димитър Гайдаров и с индивидуалното изпълнение на Тодорка Ковачева. Във фолклорната палитра участват и Мъжка фолклорна певческа група "Нашенци" при НЧ "Цвятко Радойнов-1885" с ръководител Теменужка Люцканова, Трио "Калина" от Казанлък с ръководител Антон Гудов, както и индивидуалното участие на Антон Гудов, и Вокална група за обработен фолклор при НЧ "Алеко Константинов-1919" от село Ясеново с ръководител Васил Узунов и Антон Гудов, както и с индивидуалните изпълнения на Ива Пенева и Шермин Асан.

От Павелбанско участват: НЧ "Кирил и Методи-1896" и ПК "Еделвайс" от село Александрово, НЧ "Зора-1903" от село Търничане, НЧ "Светлина-1905" село Гороно Сахране, както и Танцов ансамбъл "Сахране".


От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца - юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон - 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани - не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.

Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина - самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си - да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален - поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.

Ние, Сдружение "Рожен - Наследство в бъдещето" и Община Смолян, имаме амбициите и възможностите да го възстановим, като утвърждаваме и развиваме равностойно стопанския и етнокултурен аспект на събитието, отстоявайки автентичността на родопския бит и фолклор. Така ще акцентираме върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи в животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Това е път към утвърждаването на тези ценности, усвояването им от младото поколение и пренасянето им в бъдещето на нацията.