На 8 януари 2020 година се навършват 142 години от Освобождението на Казанлък от османско владичество. Тържественото честване на историческото събитие ще се състои от 11.00 часа в Девическия манастир „Въведение Богородично”.

Интересни факти, свързани с Освобождението на Казанлък по време на Руско-турската освободителна война, споделя д-р Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра”

В началото на януари 1878 г. руското командване осъществява решително настъпление през замръзналите проходи на Стара планина в хода на Освободителната руско-турска война през 1877-78 г. На 4 януари 1978 г. е освободена София, на 8 януари Казанлък, на същия ден и Карлово, а на 9 януари колоните, предвождани от ген. Михаил Дмитриевич Скоболев, в чиито състав е основната част на Българското опълчение, и ген. Святополк Мирски, след няколкочасово кръвопролитно сражение разгромяват турския укрепен лагер край Шипка-Шейново. Само месец след „Плевенската катастрофа” Османската империя се лишава от най-добрите си войски. Пътят за общо руско настъпление към Одрин и Цариград е открит.

Окончателното освобождение на Казанлък е свързано с любопитни събития.

Освобождението на Казанлък на 8 януари 1878 г. и превземането на турския укрепен лагер край Шипка-Шейново на следващия ден представляват фактически завършек на прочутата Шипченска епопея, започнала на 9/21 август край историческите върхове Св. Никола и Шипка.

До сутринта на 25 декември 1877/6 януари 1878 г., когато започва настъплението на отрядите на Скобелев и Мирски, в Габровската болница не остава нито един опълченец. Всички ранени се насочват към опълченския бивак, за да се влеят в напредващите колони.

Близо до границата на землищата на Шипка и Шейново се намира Донкова могила. Тя носи името на бесарабския българин Дончо, който е ранен в непосредствена близост до нея и става прочут по-късно като ген. Данаил Николаев – „Патриарх на българското войнство”. Николаев (1852-1942 г.) е герой от Съединението и сръбско-българската война (1885 г.), военен министър и кръстник на цар Симеон II.
На 9/21 януари 1878 г. в Казанлък се състоят първите преговори за примирие между представители на Русия и Османската империя. Преди две години по ициацитива на Община Казанлък бе направена възстановка на това събитие, състояло се в „Папазовата къща”.

След освобождението на Казанлък жителите не крият надеждата си, че техният град ще се превърне в столицата на новоосвободена България. По свидетелствата на Константин Бозвелиев едва ратифицирането на Берлинския договор (юни – юли 1878 г.) охлажда техният ентусиазъм.

В чест на голямата победа край Шипка-Шейново и в памет на загиналите герои е построен внушителният храм „Рождество Христово” край град Шипка. Църквата е осветена и открита през септември 1902 г. и е забележителен пример за дарбата на български, руски и италиански майстори. Тя е най-известният представител на едва седемте църкви в България, които са посветени на Рождеството на Спасителя.

По време на величавата Шипченската епопея (август 1877 – януари 1878 г.) повече войници загиват от болести и замръзвания, отколкото в директни сражения.

Според първите преброявания следосвобожденска София е с население от 11 694 жители, а Казанлък – 9469 жители.

Честванията продължават на 9 януари - в 11.00 часа пред Паметника на победата до село Шейново, в 11.15 часа в град Шипка пред паметника на Христо Патрев, 11.30 - пред Паметника на опълченците от Шипка и в 12.00 часа - пред храм "Рождество Христово" при Шипченския манастир.