Или как в село Запалня правят Септемврийското въстание

1923 година – твърдишкото село Запалня наброява около 800 жители. През 1965 година селото е заличено от картата на България – потопено е под водите на язовир „Жребчево”. За него свидетелства само църквата „Свети Иван Рилски”, която в зависимост от нивото на язовира ту се открива цялата, ту водата я покрива и стените на сградата стърчат като странен остров. За село Запалня обаче е написана най-подробната история на българско населено място – отделено е място за всяко събитие и всеки човек, проследени с приноса им за селото и с личната съдба на хората. Авторът на книгата „Запалня”, чийто ръкопис е събиран години наред, но буквално излиза от печат за 3 дни през 2002-ра, е бившият учител по руски език и руска литература в Казанлък Стойко Стойков. В нея той е отделил специално място за днешния ден, свързан със Септемврийското въстание.

„Комунисти има много, но мятежници няма и мятеж не е имало“, е буквалният текст на бележката, която изпраща кметът Христо Костадинов на близкото до Казанлък село Запалня в Твърдишката селищна система до околийския началник след погрома на Септемврийското въстание преди 93 години. Бележката е в отговор на строго разпореждане на околийския – до 3 октомври 1923 година, 12 часа да бъдат предадени отговорите на въпросите кои лица са подтикнали към метеж комунистите и дружбашите в съответната община, кои са вършили арести и разграбвания. Отговорите да бъдат ясни, точни и изчерпателни.

„По-добре да паднат три бели глави, отколкото 70 млади“, казва кметът Христо Костадинов на останалите двама членове на тричленката, назначена в село Запалня след 9 юни – Стойко Драгнев и Неделчо Балкански. Така тримата старейшини на село Запалня спасяват своите съселяни и активисти, които са участвали в Септемврийското въстание.

Пък то какво въстание било в село Запалня, няма да повярваш, разказва сладкодумният и изключително начетен и знаещ бивш учител по руски език в Казанлък Стойко Стойков. Той е внук на единия от тричленката – Стойко Драгнев, и син на свещеника в селото Драган Стойков.



В 11 часа вечерта в навечерието на въстанието група, ръководена от даскал Дочо Христов, Иван Петков – Лазара, Иван Пенчев, Ангел Атанасов и още неколцина комунисти влизат в общината, пише Стойков. Дочо Христов попитал: „Ще се бием ли или доброволно ще предадете общината“, а пък кметът Христо Костадинов направо отговорил: „Таковал съм ти общината! Да не съм я задянал на гърба си. Като ти трябва община – земи я!“ Стойко Драгнев, дядото на учителя Стойков, предлага дипломатичен вариант – да се направи Приемо-предавателен протокол, а ако метежът не успее другаде, късат протокола и в селото нищо не е ставало. „Ако не спечелите, нито вий сте идвали при нас, нито ний сме ви виждали, че Черният капитан Янев само това чака“, казва тричленката на новите управници. След тази договорка, всички отиват да се почерпят. Защото традицията в село Запалня повелява – при всеки нов избор на кмет на една маса сядат и старите, и новите избраници – едните се отчитат, другите казват какво ще правят. Не кой да е, а комунистът Лазара носи почерпката, която пекват на огъня.



Най-вляво е дядото на Стойко Стойков – Стойко Драгнев, а най-вдясно в преден план е кметът Христо Костадинов. Двамата са били кметове на село Запалня общо 25 години – винаги избирани от своите съселяни


Въстанието е потушено и спешно идва депешата от околийския началник за пълен списък на участниците във въстанието. Тогава Иван Горският занася прословутата бележка от кмета Христо Костадинов – „Комунисти има много, но мятеж и мятежници няма“, с което спасява всички свои съселяни. От своя страна околийският началник отбелязал: „Знам всичко, ама тъй трябва да се пише, искам да го видя тоя кмет!“

И така, за онова жестоко време, в село Запалня всичко протича възможно най-нормално, разказва Стойко Стойков. Хората взаимно са се защитавали и бранели и няма нито един разселен по донос от негов съселянин, отбелязва в историята на селото емблематичният за Казанлък учител по руски език. А до баш комуниста даскал Дочо Христов властите се добират по странични източници и го уволняват завинаги от всички училища. По-късно той си намира работа в Старозагорския затвор като чиновник, за което след 9 септември 1944 година е съден от Народния съд и третиран като фашист.

Авторът на книгата „Запалня“, откъдето е този прелюбопитен откъс, свързан със Септемврийското въстание в нашия край – Стойко Стойков, е роден през 1929 година в семейството на свещенослужителя Драган Стойков. Неговият баща е служил в църквата „Свети Иван Рилски“ – единственото нещо, останало от село Запалня, в което определено трябва да се търси символика. Храмът е известен днес като „Потопената църква“. Стойко Стойков учи в Софийската духовна семинария, след това завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Учител е в Първа гимназия и в Математическата гимназия в Казанлък, преподава и в село Горно Сахране. Участвал е в национални педагогически четения, в редица международни конгреси и конференции, носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен. Казанлъчани го познават от многобройните му публикации, а поколения наред си спомнят за своя учител по руски език, който ги е карал да рецитират наизуст 36 стихотворения, ако искат да имат шестица. И до днес Стойко Стойков е неизчерпаем източник на информация за събития, дати, личности.Може да се твърди, че той е една от живите енциклопедии на Казанлък. И как да не е така – всеки Божи ден, от прогимназията до днес, учителят Стойков прочита по 300 страници, не по-малко. Успява да съхрани няколко от тетрадките дневници на своя баща, в които ден по ден той е описвал битието българско. Притежава и богат архив от ценни снимки и документи.




За книгата си „Запалня” получава специално поздравително писмо от Вера Мутафчиева, забележителен български учен, историк, писател и публицист, оценила високо неговия труд.