Търговските дири на казанлъчани през Възраждането

Участието на Казанлък и казанлъчани в проявите на търговската модерност на българското Възраждане

Възраждането 13-19 век е епохата през която се заражда и развива модерната търговска култура на България. Това е дълъг процес, започнал и протекъл под силни чужди виляния, /италианско- френско, гръцко/, в резултат на който търговията се превръща в дейност, изискваща широки знания и системна подготовка. Търговецът на новото време задължително трябва да има отлични познания по история и география, да знае и ползва чужди езици, да прилага в своята практика двойното счетоводство, търговската кореспонденция, застраховките, рекламата и прочие. Всичко това води до появата на големи обществени очаквания към търговията и търговците, към тяхната мисия във възрожденското общество.

Преди да придобие своите национални измерения този процес се проявява в по-развитите в стопанско и просветно отношение селища. Казанлък е едно от тези български селища, а за казанлъчани не остават непознати основните изяви на търговската модернизация- първите български търговски ръководства и учебници, появили се през втората и третата четвърт на 19 век.

Модерно търговско знание и неговото усвояване в училище, сдружаването като форма на модерна търговска дейност и прочие.

Поне две са главните предпоставки, които дават предимство на Казанлък в чисто търговско отношение през Възрожденската епоха- неговото централно, средищно местоположение в тепърва оформящия се български национален пазар и развитието в района на производства, позволяващи и дори изискващи налагането на модерна производствено-търговска организация под формата на манифактури и търговски дружества /фирми/, копринарството и розопроизводството.

Модерните времена, комуникациите и транспортът придобиват изключително голямо значание, а локацията на Казанлък е такава, че позволява неговите търговци да са в сравнително лесна връзка с близките и далечните пазари.

Селището е средищно за пощенските съобщения в целия район.

По сведения на историка на Калофер Никола Начов, писмата от това подбалканско селище /в т. ч. търговската кореспонденция и монетните пратки/, са били отнасяни в Казанлък и оттам са разпращани в Пловдив, Сливен Стара Загора, Одрин и дори към по-далечните градове, а в обратната посока отново през Казанлък е минавала пощата за Калофер.

Още в края на 18 век и началото на 19 век Казанлък е включен в най- ранно документираните манифактурни производства в българския пазар- копринарските манифактури, изградени от фирмите на габровските търговци Хаджи Христо Рачков и братя Къньо и Геньо Сахатчийски .

Манифактурното производство на хаджи Христо се разпростира от Свищов и Ловеч на север, до Одрин на юг, като Казанлък попада в неговия естествен център, а през 1808 година – 1813 година градът е един от пунктовете в търговската мрежа на фирмата на братя Сатачийски, разпростираща се дори извън границите на Османската империя, чак до Виена, Будапеща и Москва.

Казанлък е сред първите български градове, спечелили си през Възраждането популяарността на търговски центрове.

Редом с Търново, Свищов, Видин, Пловдив, Цариград и други, го срещаме посочен в образците на търговски писма, поместени в „Общополезният писмовник“ на Христаки Павлович през 1835 година- едно от двете най- ранни български издания, предлагащи модерни търговски знания.

Градът не остава чужд на този нов вид за българската книжовна традиция издание /писмовници, разговорници, търговски ръководства и литература,/ - има безспорни доказателства, че те достигат до него и се ползват както от казанлъшките търговци, така и в местното училище.

Казанлъчанинът Рашо Филипов е сред спомоществователите на „Диплографията“ на братята Стоян и Христо Караминкови от 1850 година. Книгата е първото издадено българско ръководство по двойно счетоводство.

Списъкът на спомоществователите, респективно на читателите от Казанлък чувствително нараства в следващото подобно издание-

„Търговско ръководство за тръгуване, промишленост, мореплаване и за търговски делания“ на гръцкия автор К. Мелас, издадено в превод на български език и с допълнения от Атанас Гранитски през 1858 година.

Ученикът по онова време във френския католически лицей в Бевек Иван Д. Ваклинов, родом от Казанлък, записва като абонати за изданието 32 свои съграждани, сред които е Христофор Филипович, / главният учител в местното училище/, както и няколко ученика/.

В отделен списък са посочени 21 „казанлъчанци в Цариград“, също спомоществователи на книгата, сред които са и няколко представители на родовете Бозвелиеви и Папазоглу.

Списъците със спомоществователите на тези две ръководства „Диплографията“ на братя Караминкови и „ Търговското ръководство“ на Мелас – Гранитски, очертават географията на тяхното разпространение през третата четвърт на 19 век.

Друг важен елемент на модерната търговска култура е търговското образование.

То също се заражда и развива през епохата на Възраждането. Казанлък отново не остава встрани, а се вписва в националния процес. През 1867 година в казанъшкото класно училище се преподава дисциплината „държание на търговски книги“, включена в програмата на 5, предпоследен клас, заедно с други подпомагащи търговското обучение предмети като алгебра, всеобща история, геометрия, езици- турски, гръцки и френски.

„Диплографията“-, двойното счетоводство продължава да се изучава в града и през следващите години. През 1871 година дисциплината присъства в програмата на Главното казанлъшко училище в неговата 4 година, а през предходната, трета учебна година, в часовете по числителница учениците усвоявата тясно свързаните с търговските изчисления пропорции и тройни правила.

Ако погледнем какви са националните очертания на процеса ще видим, че казанлъшкото училище е едно от едва 13 просветни средища в Българско, където през 50, 70 години на 19 век за пръв път се преподава модерната счетоводна наука, редом с Шумен, Сливен Габрово, с българското мъжко училище „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариград .

Казанлъчани се явяват представители на модерното търговско образование и вън от своя град. Някои интересни факти в това отношение:

Известен учебен център в Османската империя, предлагащ модерни търговски знания, е откритото през 1831 година училище на остров Халке – едно от първите, ,ако не и първото гръцко търговско училище въобще.

През периода 1840-1875 година в училището учат 24 български младежи, сред които /редом със синовете на Христо П. Тъпчилещов, например, / са и двама казанлъчани – Христо Груев и К. Димов.

Родом от Казанлък е Димитър Душанов- 1837-1904 година, авторът на един от първите български учебници по счетоводство, издаден през 1882 година. Днес това е и единственото българско издание от онази ранна епоха, намиращо се за съхранение и ползване в Националната библиотека в Лондон. Описано е в нейния каталог на счетоводната литература.

Душанов учи в родния си град, а после става и учител в Казанлък. Същевременно продължава образованието си в Одринското гръцко училище и в гръцкото училище в Коручешме в Цариград до 1856 година.

Изучава „Диплографията“, но веднага след училищната скамейка той последователно работи като писар в известните търговски фирми на: Димитър Добрович в османската столица, на братя Хамамджиеви в Галац и на Владигерови в Тулча/ 1856-1859 година/.

През 1859 година отново се връща към учителската професия, на която посвещава цели 35 годиин от живота си.

И още един млад представител на казанлъшката интелигенция от онази епоха впечатлява със счетоводните си компетенции. Това е търговецът Константин Михайлов Тюлев. Роден в Казанлък, но установил се трайно във Варна, където свързва своите професионални и лични планове през 60-70 години на 19 век. Той е управител на открития през 1860 година Варненски клон на Цариградска търговска фирма, създадена от неговия сродник Димитър хаджиТюлев. По-късно работи като чиновник в параходната агенция на Австрийския лойд.

През 70-те години е член на Настооятелството на българското търговско дружество във Варна.

Константин Михайлов се изявява и като деен общественик. Сред учредителите е на Варненската българска община, член е на Управата на читалище „Възрождение“, включва се в църковно-националните борби, дори подпомага революционното движение.

Накратко Константин Тюлев е типичен представител на българската интелегенция от третата четвърт на 19 век, времето известно със задъхания ритъм на стопански, политически и културни страсти.

Счетоводните знания най- вероятно той получава от училището, а впоследствие ги усъвършенства и покрай търговската си дейност.

Константин Тюлев не е единственият казанлъчанин във Варна, занимаващ се с модерна търговска дейност. В началото на 70-те години на 19 век негови съграждани са също в пристанищния град, къдео се записват като акционери на Българското- търговско братско дружество във Варна.

Традиционното за Казанлък и района розопроизводство към средата на 19 век започва да привлича вниманието на търговци и прекупвачи, ориентирани към западно- европейските пазари, а това води до бързото усвояване на модерния европейски търговски опит и поведение. Най- напред чужди фирми, главно от столицата Цариград започват да изкупуват казанлъшкото розово масло. Много скоро обаче и самите казанлъчани се включват в този процес, сдружавайки се с труд и капитал, за да са конкурентно-способни на външните търговци.

Сред местните търговци със своята модерна организация и пазарно поведение се откроявав фирмата „Братя Папазоглу“. Ето някои от аргументите в подкрепа на подобна констатация:

Фирмата е основана през 1858 година с участието на братята Димитър и Ботьо Папазоглу.

Двамата съдружници са от новото поколение възрожденски търговци, навлизащо в търговията към средата на 19 век. Те имат добро образование, завършват гимназия в Пловдив, имат и добра езикова подготовка, научават и ползват гръцки и френски език, а техните съграждани им приписват ценни делови качества: търговски такт, сръчност и трудолюбие. Фирмата работи до 1883 година, когато братята се разделят и образуват две отделни дружества – „Ботю Папазоглу и сие“ и „Димитър Папазоглу“, които просъществуват и след Първата световна война.

„ Братя Папазоглу“ възниква с помощта на други български фирми и търговци и през целия период на своето съществуване работи в сътрудничество с търговски дружества- български и чужди, установени в един от най- големите центрове на стария континент- Лондон, Париж, Марсилия, Виена, Петербург.

Това безспорно спомага за лесното и бързо усвояване на модерното търговско поведение. Най- големи заслуги за успешната дейност на братя Папазоглу имат крупната Цариградска търговска къща „Христо П. Тъпчилещов“ и лично нейният създател, който редовно предоставя на казанлъшките си партньори търговски кредити, обезпечава техните полици, намира им търговски посредници в Европа, съдейства в работата на откритата впоследствие Цариградска кантора на казанлъшката фирма и т.н.

Може с основание да се каже, че именно Христо П. Тъпчилещов учи братя Папазоглу на модерна търговия.

Фирмата „Братя Папазоглу“ води изрядно своята търговско-счетоводна документация, по щастливо обстоятелство запазена и до днес. Дружеството ползва собствен печат, собствена търговска марка, специални бланки за търговската си кореспонденция. Добре познават и следят движението на цените и лихвите по големите пазари. Дружеството застрахова пратките си в чужбина и то за крупни суми. Това се превръща в негова обичайна практика. „Братя Папазоглу“ използва търговското разузнаване, като отново с помощта на Христо П. Тъпчилещов следи търговията на най- големите си конкуренти в бранша- Христо Ст. Арнаудов и Димитър Бракалов.

През 70 години на 19 век фирмата изгражда широка мрежа от посредници и клиенти, както в страната, така и в чужбина. По този критерии тя е съпоставима с най- крупните български фирми по онова време: „Евлоги иХристо Георгиеви“, „ Христо П. Тъпчилещов“, „ Братя Робеви“, „Батя Гешови“.

Модерният подход в организацията и поведението на фирмата води до бързо нарастване на нейния капитал. В периода 1860-1870 година фирмата „Братя Папазоглу“ изнася от 300 до 600 килограма розово масло годишно, което съставлява една четвърт от производството на българските земи въобще. В края на 1875 година само Христо П. Тъпчиещов има неприбрани 1 800- 1 900 турсик лири от продадена стока, които съдружниците възнамеряват да теглят с полица, но трудно могат да намерят в Казанлък търговец, чрез който да извършат подобна крупна финансова операция.

И ако изнесените цифри за мащабите на дейността на казанлъшките възрожденски търговци и фирми, макар и красноречиви, звучат „суховато“, то най- добрата илюстрация на представяното чрез тях можем да открием в пътеписните бележки на Феникс Каниц, посетил града по същото онова време.

„ Забравих за миг, че съм в Ориента“, отбелязва с удивление Каниц при посещението си в Казанлък.

„ Повечето от господата познаваха Лайпциг, също така и Париж, говореха френски, като че ли там са се родили и отговаряха на въпросите ми из различни области, съвсем ясно.“

През 1869 година Христо Папазоглу е един от петимата български членове на Областния съвет на Одринсикя вилает.

На финала на тези няколко само исторически факта, изводът е повече от красноречив: в епохата на Възраждането е било сравнително високо нивото на модерна търговска култура в Казанлък и сред казанлъчани, както в областта на модерното търговско знание и образование, така и в търговската практика.

В тази сфера градът има своето трайно присъствие в националните процеси, а казанлъшкото търговско дружество „Братя Папазоглу“ безспорно е една от първите крупни български фирми с модерно търговско поведение и с трайно присъствие на европейските пазари .