Това се е случило с Александър Димитров преди 50 години. През август 1968 година, когато войските на Източния блок нахлуват в Чехословакия трима студенти от историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” разпространяват собственоръчно направени позиви против окупацията. Това разказа самият Александър Димитров по време на своето посещение в града на розите по покана на Сдружение „За демократичен Казанлък” по повод 50-годишнина от инвазията в Чехословакия.
„Бях на 20 години, студент по история в Софийския университет. Още през януари 1968 година разбрахме, че нещо става в Чехословакия и решихме да „яхнем” явлението. Студентството е мобилно и прогресивно общество, а и репресиите срещу него не са толкова силни – споделя своите спомени Александър Димитров. – Ние, тримата – Едуард Генов, Валентин Радев и аз, бяхме по-смели, другите ни подкрепяха, но се страхуваха. Такива бяха времената. Ние оценихме ситуацията в България. Комунизмът донесе три основни негативни неща за нашата страна и нашия народ – тоталитаризъм, пропаднала икономика и демографска криза. Когато войските на бившия СССР и още 4 държави от Източния блок нахлуха в Чехословакия, ние, тримата, решихме да действаме. Получавахме информация от югославските медии, които бяха по-ясни дори от БиБиСи”.
И така, тримата студенти написват със шаблон, за да те ги разпознаят, 200 позива, призовавайки: „Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия” и ги разпространяват. Останал един екземпляр от тези позиви, който Александър Димитров намерил в досието си доста по-късно, след 10 ноември 1989 година, после, по думите му, и той изчезнал. В университета пуснали и още един позив с текст, насочен към хората с леви убеждения, завършващ с емблематичните думи на Юлиус Фучик: „Девет съветски граждани протестират на Червения площад против агресията. А ти какво правиш? Хора, бдете!”.
На 29 октомври 1968-а тримата студенти са арестувани и всичко тръгнало както си му е редът – следствие, съд, затвор, изселване от столицата. Александър бил осъден на 3 години затвор и изселен в село Овча купел, Свищовско. Там срещнал едно хубаво момиче, за което после се оженил, поради което няколко месеца предсрочно прекратили изселването му и го върнали в София. Едуард Генов бил доста по-непокорен, изкарал си още една вътрешна присъда и вместо 5, лежал 11 години. После напуснал България, по-късно починал. Валентин Радев също вече е покойник. Така единственият останал жив от тримата буйни младежи, дръзнали да протестират в защита на Пражката пролет, е Александър Димитров. След 10 ноември 1989 година е реабилитиран. Успява с перманентни сесии да довърши следването си по история, дори записва и завършва второ висше образование – международни отношения. В момента е пенсионер, но продължава да е активен и да работи към Института по история на НРБ. Автор е на „Историческата истина за България”.
Александър Димитров в къщата музей на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, в Казанлък
„Аз съм против насилието”, казва преживелият тоталитаризма българин, жадуващ за демокрация. Удовлетворен е от настоящото развитие на България, защото „Няма друга алтернатива за нашата страна в момента, освен тази”, убеден е Александър Димитров.
Kslrkf преди 2 години
Kslrkf преди 2 години