На 21 ноември църквата празнува Въведение Богородично. На този ден празник има и един от най-старите и богати на история манастири в Казанлъшкия край – Девически манастир „Въведение Богородично”, намиращ се почти в центъра на Казанлък.

Началото

Точно преди 200 години, през 1828 г. на казанлъчанката Сусана Генчева, монахиня от Калоферския женски манастир "Въведение Богородично", се присънила Богородица, която я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Дълбоко вярващата жена изпълнила святото послание. Събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Новосъздаденият женски метох бил приютен в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на манастира в Мъглиж

Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години с мечтата да построят истински манастир. Най-дейно с тази задача се заела една от сестрите – Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за румънския град Браила, където брат й Димитър Станчов бил търговец. С негова помощ събрали от българската общност там първите хиляда гроша. Със 750 от тях купили земята, на която се намира сега манастирът. Но за да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.

Манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка.

Църквата

Проектът за църквата в манастира бил изготвен от руски архитект. Тя е еднокорабна с две конхи. Стените й са изградени от местен камък и са с дебелина 1.20 метра. С големия си купол, неподдържан от колони, храмът няма аналог в пределите на България.

Първата копка за строежа й е направена през 1857 година. Строителството трае цели девет години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Впечатляващ е фактът, че през това време местните власти назначават за пазач на манастира турчин, който да го пази от посегателства на едноверците си.

През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий. През 1872 година тук е построено и девическо училище. Монахините получили от Русия голямо дарение за новата църква – одежди, икони, кръстове, евангелия и плащаница, както и средства за зографисването на стените и купола. Църковната утвар била подарък от императрица Мария, митрополит Исидор и Троицко-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра. Петте манастирски камбани, отлети в Москва, са дарени на храма през 1869 година.

Иконописците

В края на 1869 г. започва изписването на храма. Художниците са известният в цяла България Георги Данчов, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.

Тримата майстори, изписали църквата, не са били школувани, но са се подчинявали на зографския канон и са обхванали невероятно много библейски сцени и личности от историята на християнството. Дори са използвали похвати, стилистика и идеи, характерни за западноевропейската живопис от онзи период.

Манастирът през Руско-турската Освободителна война

По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлък е превземан два пъти от руските войски. След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игуменката Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. За това свидетелства монументът в тяхна памет. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Оттогава стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.
На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък и слагат край на поругаването на манастирските светини.

В края на декември 1877 г. монахините предоставят на военното командване на Брянско-орловските части двуетажната къща източно от храма за временна военна болница и заедно с руските медицински сестри поемат грижата за ранените и болните. Но на някои от тях съдбата отредила да останат завинаги в манастирския двор. Наред с гробовете на монахини и игуменки, са и тези на починали от раните си войници от Пета дружина на Българското опълчение и на много руски офицери и войници.

Тук е погребан и ислямизираният англичанин, офицерът от турската армия Леман паша. Според една легенда преди смъртта си, разкаян, дето е изменил на вярата си, той сам пожелал да бъде заровен пред входа на храма, за да го "тъпчат" християните, когато влизат и излизат от църквата. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение.

Реставрация

През 2000 г. група родолюбиви българи създават Инициативен комитет, който организира реставрацията на манастирската църква, а през 2001 г. е изготвен проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, по който по-късно работят реставраторите, извадили на бял свят уникални стенописи.

Манастирът е единствената света обител в Казанлъшка духовна околия, която носи името „Въведение Богородично”. Днешният ден се чества и като празник на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Обявен е за такъв с решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 година.