Над 100 автентични женски накита от 19 век от личната колекция на изкуствоведката проф. Ана Рошковска съхранява Исторически музей „Искра“. В навечерието на празника на жената 8 март бижутата носят ценни послания не защото разкриват модата по онова време, но преди всичко показват обичаите и традициите в българското общество. През 18 и 19 век в традиционната народна култура накитите са натоварени със защитни функции на жената като продължителка на рода, разказва Венелина Илиева, уредник в отдел „Етнография” на ИМ „Искра”.

Жените задължително носят на главата си везана кърпа, ризите са избродирани на китките, чорапите също са везани около глезените – така граничните зони на женското тяло с външния свят са защитени от лоши погледи с кода на народната шевица. На шията са герданите и пендарите, отново около бродираното гърло на ризата. Пафтите на коланите пък събират двете половини на тялото. И всичко това не е просто суета и показност, а красив начин да се предпази жената като продължителка на рода от зли погледи и помисли. Накитите задължително са метални, за да звънят, като по този начин привличат мъжкото внимание. В зависимост от вида на метала – злато, сребро, мед, бронз или месинг, се показва социалният статус на тяхната притежателка, а везаните кръстчета в шевицата и нагръдните икони сочат религиозната й принадлежност.



Именно такива автентични бижута от средата и края на 19 век – мънистени колани с пафти от месинг, трепки с естествен камък карнеол и следи от позлата, поставяни на забрадката, за да пазят от лоши погледи, обеци, нагръдни икони от олово с цветен емайл, филигранен кръст - събирани по време на дългогодишните изследвания на изкуствоведката проф. Ана Рошковска, се съхраняват днес в музей „Искра“. За да покажат традициите в женските аксесоари и тяхното значение. Заедно с това музеят пази във фонда си и лични бижута на проф. Рошковска –красиви кехлибарени огърлици и гривни, икона на Мадоната от Междугорието, амулети във формата на конче.





Теодор Попов


Проф. Рошковска се занимава основно с изследвания върху културните влияния между Европа и Балканите, обикаля всички краища на България и има ценни сбирки от автентични накити. Преди да дойде завинаги в Казанлък, нейната колекция е показана в българското посолство в Ню Йорк. След смъртта на проф. Рошковска през 2010 година съпругът й Теодор Попов, близък на архитект Стефан Стайнов, избира града на розите, за да дари това наследство на Исторически музей „Искра“, което обогатява неговите фондове.