Лично Тодор Живков приема група казанлъчани, успели през далечната 1975- та да синтезират първия български диамант, разказа за „За Казанлък“ участникът в събитията Васил Бучаков. „Това са пари, български пари!“ – възхитил се първият държавен и партиен ръководител Живков, пред групата експериментатори, които се разминали за малко с най-голямото по онова време държавно отличие на Народна република България за постижения в науката, изкуствато и културата – „Димитровска награда“.
Като част от хората, повечето от които – арсеналци, успели да получат за пръв път в България изкуствен диамант по технология под високо налягане и висока температура, Васил признава, че се чувства оценен. Той се гордее, че е част от екипа, воден навремето от професор Разказов. В групата, която работи експериментално в „Арсенал“ преди повече от 40 години, има 7 казанлъчани, двама инженери от София и един научен ръководител. Работи се с ентусиазъм и напрегнато – понякога по 12 часа на ден, докато в крайна сметка, резултатът е на лице. Следват морални и материални награди – парични премии и личен прием от държавния глава.
Изборът на „Арсенал“ за своеобразна лаборатория по получаването на първия български синтетичен диамант, не е случаен. Обичайна практика по онова време била, тук да се полагат основите на десетки български производства, по-късно, премествани в други предпирятия в страната. Самият Бучаков е спец на спецовете в инструменталното производство. Минал е по цялата верига на професията и кариерата в "Арсенал" – от оптичен шлайфист, до Началник производство на Завод 6. Пред очите и ръцете му са минали усвояванията на първите в „Арсенал“ собствени инструменти, Бучаков е един от хората, положили основите на Инструменталния Завод 6. Участник е в старта на производството на твърдите пластини, учил се е в редица европейски страни от тогавашния Източен блок, но признава, че без руските специалисти, е нямало как да стане професионалист от такъв ранг. Предавал е собствения си опит при разкриване на военното производство в Судан. Продължава да работи в този машиностроителен сектор като частен предприемач. Това поддържа и връзката му с „Арсенал“ непрекъсната и след напускането на фирмата. Предприемаческият дух, който разпознава и у сина си, Васил намира у себе си, пренесен от корените на баща и дядо. Дядо му, на когото носи името - Васил, имал фабричка за кантари в Казанлък, затворена през социалистическо, което буквално му съсипва живота. Неговото име обаче, остава записано сред дарителите на Къренската църква. Но там на днешния Васильовден, това име – Васил Бучаков, е трудно да бъде прочетено...Както и имената на останалите ктитори. Кой знае, защо надписът е скрит при последните рамонти на храма, чуди се Васил Бучаков - младши. Той е същински кореняк казанлъчанин, семейството му било добре познато сред местната бохема – част от кръга на Кабакчиеви и актьора Стефан Димитров – Драгнев. Бучаков е от отиващото си поколение казанлъчани, които още помнят ученичеството си в Къренското училище, където изучавали навремето и Закон Божи. По почина на дядо си Васил, той също дарява за православен храм – църквата в Ясеново, селото, където живее. Васильовден е голям празник у тях, домът е винаги отворен за скъпи домашни гости. И днес е така.
Сега Васил е на повече от 80 години. Честно казано, ако не знаеш, никога няма предположиш, че зад гърба си той има толкова натрупани години. „На Васильовден сме винаги вкъщи!“ - казва именикът, чиято баба стигнала навремето чак до Божи гроб, за да почете Господа, заради в семейството я знаят като Баба Хаджийка.

На снимката: Васил Бучаков на ветеранска среща на специалистите от Завод 6 на "Арсена" АД през декември 2015-та година /седналият в тъмния пуловер от ляво/.