Ася: Момичето от снимката с Гагарин
26-и май 1961-а година, Казанлък.
Градът на розите в България посреща първия човек в света, полетял в космоса, руснакът Юрий Гагарин. Само месец и половина след историческия полет над земята, Юрий Алексеевич е вече и в Казанлък. Посетил 30 страни в света, по-късно, Гагарин си спомня, че Шипка и Долината са сред най-скъпите му места. България е втората страна, след Чехословакия, която героят посещава. Казанлък е сред последните места в петдневната му обиколка из страната. Тук Гагарин е само ден, преди да отпътува обратно. Няколко черно-бели фотографии пазят за казанлъчани спомените от топлата усмивка на първия космонавт. Повечето им притежатели твърдят, че техен автор е незабравимият Арто, както съгражданите му наричат фотографа Артин Азинян.

Една от снимките остава знакова за посещението в Казанлък, че и в България - Гагарин е с малко спретнато момиченце на ръце, с бели кордели в прибраните на опашка коси, българче, но типично - по руски. Къси ръкавки, стегнати в ластик, и бяло елеченце допълват миловидната картинка. Момиченцето от снимките е на годинка и четири месеца.
Кое е то? – питат се в Музея на фотографията в Казанлък, където преживелите събитието по посрещането на Гагарин оставят своите фото-спомени.
Това е Ася Дамянова Радева, открива директорът на музея инж. Стефан Папукчиев.
Това е момичето на култовия преподавател по Съпромат от Механотехникума на Казанлък, щерката на Дамян Радев. По дирите на Ася ни води един друг именит някога местен учител – преподавателят по литература в МГ-то Йовчо Йовчев. Общото между двете семейства днес е... вестник “Трибуна Арсенал“. И Йовчев, и Ася, както и нейната майка Соня, не пропускат и ред от арсеналския вестник. За тях той е най-добрият вестник днес в Казанлък.



„Не пропускам Трибуната, запазвам си го от библиотеката, чета всичко. Вие сте най-добрите“, посреща още от вратата съпругата на Дамян Радев, Соня. Дамян Радев отдавна вече не е човек от тоя свят, но не съвсем. Защото той е в умовете на стотиците си, че и хиляди, ученици, машиностроители. „Никога не съм работила в „Арсенал“, но го чувствам близък. Та там учениците на баща ми са на всяка крачка!“ – обяснява Ася близостта си с голямата казанлъшка оръжейница. Вярно е, че за хиляди арсеналци Съпромат е равно на Дамян Радев. Вярно е, че още се носят легендите за неговите знаменити реплики и закачки. Вярно е още, че това не е тайна за Ася и Соня. Вярно е също, че те не спират да разказват за него. Цитират през смях ученическия фолклор отпреди 40 години: “На вратата Ганчо Тотев чака/ а Дамян Радев без шапка не пуска...“.


Руското име Ася е избрал бащата. Трябвало да е Веселина, после Александра, но станала „Ася, по Тургенев“. За баща ми, учител и по техническо чертане, било важно името да е кратко – да се събира в табличката на чертежите, смее се като момиче и сега дъщерята на Радев, някогашното детенце от казанлъшката снимка с първия космонавт. Никога не е била в Русия, нито преди, нито сега. Но признава, че е неприкрит русофил. Вероятно, заради спомените от снимката ми с Гагарин, мисли си тя.



Израснала е с разказите за случката в Института по розата - тогава, през 1961-а, все още – Опитна станция за масленоетерични масла край Казанлък. Майка й – Соня, която работела там, отишла с детето да чакат Гагарин, знаело се, че идва. Пресата от това време в Казанлък, в лицето на вестник „Искра“, е пестелива за събитието. Има статия за Гагарин в аванс и само няколко реда и две снимки от посещението. Снимката с Ася не е сред тях. Далеч по-обширно идването на Гагарин е запечатано от националната преса. Стъпките на първия в космоса се следят подробно по всички градове. Само месеци след това излиза и книга за обиколката. По спомените на Соня, нейната щерка е била на първа страница на вестник „Отечествен фронт“. Не пази този брой, но самите снимки от срещата с Гагарин се съхраняват в нейния дом старателно опаковани.

Гагарин посегнал към малката Ася спонтанно, гласи семейната легенда. Вкъщи си обясняват случката с приликата на детето с двете дъщерички на Юрий Алексеевич. Ася е почти колкото голямото момиче на първия космонавт – родена е през януари 1959-а. В скута на Гагарин тя е детенце на година и четири месеца. Кадрите са запечатани по пътеката от основната сграда на Института в посока към Дестилационната.
Майката на Ася не навлиза в подробности, притеснява се, че много неща й се губят в паметта, не иска да бърка фактите. На част от снимките се вижда и самата тя. Ася обаче припомня разказаното в нейното детството - как Гагарин я разнасял доста време със себе си заедно с официалната делегация, а майката Соня се движела в групата на видните гости заради малката. „Приличам на русначе с тия кордели!“, смее се пак Ася. „Имаше всичко, което беше модерно тогава...“, отвръща Соня. Дошла в Казанлък с Радев. Запознали се в Шумен, където той бил учител по разпределение, а тя блестяла като ученическата красавица на Стопанското училище.
В Казанлък не познавала никого, работила малко в Опитната станция по розите, а после – цял живот във фабрика „България“.



Ася Дамянова, момичето от снимката с Гагарин, е отдавна строителен инженер. В момента упражняването на професията не е нейното основно занимание. Не скрива разочарованието си от горчилките на живота - днес у нас професионалните компетентности често се ценят по-малко, отколкото други качества, като послушанието, например. Тя самата не иска да прави компромиси. Посветила се е на семейството. Грижата за внуците е непрестанна. По ирония на съдбата, и двете деца на сина й Динко, минават през казанлъшката детска градина с името Юрий Гагарин. Нищо случайно няма, казва Ася.

Внукът Иван е роден в Деня на космонавтиката
Малкият Иван не е планиран да се роди на 12-и април, но така се случва.

Така се случва и с детската градина – просто се случва. Ася е готова да покаже снимките на децата в учебното заведение, но не е сигурна, че там знаят за снимките. Признава, че досега не е разказвала надълго и нашироко за снимките си с първия космонавт. Не мисли, че има някаква заслуга за това. На същото мнение е и майка й Соня. Само най-близки на семейството се радват на тия спомени, макар навремето слънчевата усмивка на Гагарин, която покори света, в Казанлък да върви редом с усмивката на малката Ася с бялата корделка в косичката.

За снимките с първия космонавт се разчува отново, когато като инженер в местния Стройрайон, Ася е попитана от фотографа на предприятието, дали си пази „онези“ снимки. Разбира се, че си ги пази – по повод 12-и април в Стройрайона правят табло с тях.
В Казанлък Гагарин е посрещнат с рози и розова вода, разказват очевидци. Разказите, надживели Гагарин, които се носят от негово име по света, свидетелстват, че Казанлък и околията са оставили у него най-мили спомени. Освен трогателната за всички руснаци Шипка, Гагарин отнесъл у дома си още един скъп момент – тук, в Казанлък, смаяна от геройството му жена се навела да му целуне ръка.
„Откърмена съм с образа на Гагарин. Чела съм много за него, за отношенията му с Герман Титов. Впечатлена съм от този човек, съвсем скромен по произход, неговите родители са семейство колхозници“, споделя Ася.
Да са обикновени, но почтени, отговорни, образовани и смислени хора, Дамян Радев е успял да подготви децата си Ася и Радиан.

Да се усмихват на живота – също. Като баща си, Ася е обикаляла планините със ските на рамо. Синът й Динко, като дядо си, обича народните танци. Играе в състава на Цветан Цочев. Близки са и с ръководителя на арсеналския ансамбъл Христо Стоянов. В семейството се чете много. Соня и сега е сред най-активните читатели на общинската библиотека в Казанлък. Тя е и в основата на създаването на туристическата женска група „Орлица“ – отдавна е запален турист и инструктур-водач по българските планини. Е, сега вече си носи и бастунче. Но не спира всеки ден да ходи колкото може повече.

Едно нормално българско семейство, чиято лична история обаче става част от историята на Казанлък. Какво ли не прави една уникална фотографска снимка – може да случи много неща. Но със сигурност едно е най-ценното - съхраняването на историческата памет. Съхраняване красиво.

Особено, когато зад обектива е не кой да е, а фотограф като Артин Азинян.

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"