Няма и век, а сякаш става дума за друг град и за друго място. А то е едно и също. Мястото в центъра на Казанлък, популярно доскоро като жилищен комплекс „Първи май”. Днес тук се кипрят розово-белите метални букви на латиница KAZANLAK и подканят наши и чужденци да се снимат за спомен. А дали е така?!... Но историческите данни, архивните снимки и скъпите спомени на казанлъчни и родствениците говорят, че точно тук, на централната казанлъшка улица се е намирало най-оживеното и посещавано някога място в града. Ханът на Рачо Митев, носещ красивото име „Златенъ гроздъ”. Изписан на кирилица, с ер-голям накрая, както е повелявал правописът в началото на миналия век.


„В пивницата отсядали много хора. Ханът бил известен, защото Рачо Ханджията бил много гостоприемен и гощавал всеки, който прекрачи неговия праг”, разказва праправнукът му Минчо Минчев. 26-годишният младеж живо се интересува от родовата си история и от историята на родния си град. Той усърдно събира архивни документи и снимки на Казанлък и района и поддържа един много интересен сайт, наречен Старъ Казанлък.

Рачо Ханджията бил приятел на Чудомир, който описал в три свои разказа родното му село Гуглевци, сега село Радино, Тревненско – „Орлякът”, „Ревизия” и „Три века преди Христа”. От Гуглевци бил бащата на Рачо – Митьо, но се преместил в Овощник, а от Овощник Рачо дошъл в Казанлък и купил мястото със сградата, която, според легендата, била някогашният турски конак. Тук той направил своя известен хан „Златенъ гроздъ”.

„Рачо е майстор кулинар. И от нищото правеше нещо. Такива вкусни ястия – агнешко чеверме, хайдушки гювечи, пача в делва, плетени агнешки чревца, пълнени далачета, шкембе чорба, скара и какви ли не други вкусотии, че да си изядеш пръстите – пише Иван Събчевв своята книга „Хайде на Стъргалото”. - Затова, освен приходящите, клиенти на кръчмата са и много работници от фабрика „Арсенал”. За тях Рачо е сложил на маса, опряна до тезгяха, голям омазнен тефтер със завързан на него с връв химически молив. В този тефтер всеки сам вписва консумацията си на листа с името му.”

А защо кръщава хана „Златенъ гроздъ”? Защото единственият Божи еликсир, който признава и който пие с удоволствие, с прекъсване само докато спи, е домашното вино, което сервира в хана и което сам си произвежда.

Най-големият християнски празник, който почита като вярващ, е Архангеловден – неговият имен ден. Тогава два големи калайдисани медни бакъра, пълни догоре с курбан, приготвен от тлъсти овце и ухаещ приятно из цялата кръчма, се освещават от свещеника. За тези, които почитат именика, през целия ден яденето и пиенето в хана е безплатно.


За Дядо Рачовия хан като скъп спомен, запечатан завинаги от детството, разказва и Константин Колев в своята книга „Хляб и рози”: „...навсякъде тъпкало, кола до кола... но ето ни най-после в гостилницата. Ухае на шкембе, на люти чушки, на чесън и вино...!”

До края на живота на Рачо Митев хан „Златенъ гроздъ” посреща и изпраща посетители. Но след смъртта му през 1944 година просъществува само три години.

Рачо Ханджията има шест деца – Христо, Димитър, Стойно и Кица са от първата му съпруга. След нейната смърт се оженва втори път и има две деца – Стефан и Тинка. Внучките на Рачо Ханджията са известни казанлъчанки – Султана Вълкова е дългогодишна преподавателка по физика и класна ръководителка на световнопризнатия учител по физика Теодосий Теодосиев. Другата му внучка Екатерина Русева също е учителка, Мария Рачева е известен психолог. Правнуци на Рачо Ханджията са преподаватели в Техническия университет в Габрово.

Минчо Минчев, който събира и пази родовата памет, разказва още една любопитна подробност за фамилията на Рачо Митев. Неговият син Христо, прадядото на Минчо, построява къща на мястото, където днес се намира пазарът в Казанлък. Жълтата сграда е една най-от старите сгради там и същевременно най-запазената, макар че очевидно не се полагат особени грижи за нея от сегашните й собственици, ако се съди по поставената табела - „КООП пазар" ООД - Управление. В тази къща са идвали всички роднини на Рачо Ханджията и са отсядали тук, след като ханът вече не съществувал. Наследниците се опитвали да поддържат патриархалния дух, завещан от Рачо Митев, но с времето всеки е намерил късмета си някъде из България и по света.