Това твърди новият главен архитект на Община Казанлък Георги Стоев и споделя, че вижда в себе си сили и възможности да помогне.


Визитка:
Назначението му се превърна в новина и събра фокуса на дежурните любопитни критикари. Достолепието и достойнството, с които подмина градското ръмжене от кьошетата, не останаха незабелязани от другата част на казанлъшкото човечество. Една особена порода човечество.
Привлече любопитството ни не само с интересната си житейска и професионална биография, но и с откритостта, сърдечието и достолепието, които излъчва. Фин и сдържан човек, който в същото време е широко скроен.
В средата на февруари ще има респектиращ житейски юбилей. Съчетава го с интригуваща виталност, интересен хоризонт от знания и изключително свежа пъстрота: от опит, умения, компетенции, професия, хоби.
От живота си дотук може да напише книга. При това добра.

Трето поколение казанлъчанин е. Дедите му имат старозагорски корени. Носи името на дядо си Георги Стоев, който е бил известен църковен певец в казанлъшките храмове и в Девическия ни манастир.
Роден в семейство на казанлъшки юрист и родопска акушерка. Израства в София. Баща му е известен столичен адвокат и дипломат от кариерата - Стефан Стоев. Заради професионалните ангажименти на баща си е живял в различни страни в Близкия Изток, Йордания, Ирак, Китай, също и в Полша.
Космополит, който перфектно владее английски и руски и разговорно - арабски.
Пораснал в столицата, но прекарвал ваканциите си в Казанлък. От детството е успял да съхрани сантимента и емоцията си по този край. И му личи. Завършва английска гимназия в София, като именно в този си период някъде се разминава и с другата си голяма любов, освен историята и рисуването - цигулката, на която е посветил цели 7 години от живота си. От десетилетията на времето сега споделя, че съжалява за това житейско и музикално разминаване. Свири на китара.
Завършва архитектура, като първите две години от следването си учи в иракската столица Багдад, където баща му е български дипломат, останалите във ВИАС в София.
След „късата“ старозагорска казарма започва работа в НИТИ - Казанлък, където сам избира да дойде заради носталгията и сантимента по родния край. Започва работа като проектант-архитект и именно като такъв е сред проектантите на завода в Шейново, на още куп различни цехове и цехчета на територията на голямата фирма и в страната. Сред личните проектни и архитектурни гордости на арх. Георги Стоев е и инсталацията за нитроглицерин в „Арсенал“. За 70-те години на миналия век шведската система на „Бофорс“ била най-авангардната и безопасна технология.
В професионалната биография на настоящия главен архитект на Казанлък има още един интересен факт: няколко години по-късно приема ангажимент отново в Ирак, където работи като летищен архитект на Багдадското международно летище. Близо 3 десетилетия е бил на различни отговорни постове, свързани с опазването на културното ни наследство: Инспектората, НИПК, Министерство на културата, където в първия кабинет на премиера Бойко Борисов е и зам.-министър на културата.
Експерт.
Близо 8 години е и на частна практика. По негов проект е изграден офисът на „Алианц България“ в Стара Загора, в сграда - паметник на културата.
Има две деца, един внук и две внучки. В свободното си време е кулинар. Рисува, кара сърф, обича дългите преходи с колело, поддава се на изкушението „да си майстори и поправя разни неща“.
Фен е на рока и класическата музика. И всички стойностни неща. Естет. Краде си и време за любимите исторически четива.
Космополит и широко скроен човек, с когото светът е на една ръка разстояние. И избрал да работи за Казанлък. След такава биография сам по себе си изборът му е впечатляващ. И някак логично разговорът с новия главен архитект на Община Казанлък Георги Стоев тръгна оттук:


Защо приехте?



Защото още се чувствам активен и добре подготвен в областта по опазването на културното наследство, а и Казанлък е изключително богат, територията около града има уникално богато културно наследство. Кметът госпожа Галина Стоянова още по мое време, в първия си мандат, като бях зам.-министър, е идвала при мен. Търсеше съдействие да се включат тракийските гробници тук, в Долината на тракийските владетели, в Индикативната листа на ЮНЕСКО. Това е един предварителен списък, в който трябва да влезе кандидатурата, за да бъде разглеждана от ЮНЕСКО. Сега тази процедура е вече почти на финалната права. Моята задача е именно тази: да съдействам за приключването и да помогна за включването на Долината на тракийските владетели в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Трябва да се използва моментът, докато г-жа Ирина Бокова е генерален секретар на ЮНЕСКО. Има още две години от мандата й. Трябва да се използват този момент и това време. Виждам в себе си сили и имам възможности да помогна.


Вие сте очевидно космополитен човек. Не се ли притеснявате, че тук ще Ви се налага да решавате малко по-друг тип, „по-битови“ в архитектурно отношение проблеми, дори и прозаични в някаква степен? Банални.

Защо да ме притеснява това? Защо пък не? Като млад архитект имах възможност да си остана в София, да градя там кариера. Аз пожелах да дойда тук, тук да правя кариера, в провинцията. Поначало този край ми е много скъп и мил, даже емоционално някак си ме привлича. Идеята да дойда тук в по-напреднала възраст дори смятам, че ще ми се отрази и по-добре. И климатът тук е по-хубав. Не мога да понасям мръсотията в София. Обиколил съм света, но това, което е в София, на моменти ме отвращава. С удоволствие бягам от нея, аз почти не стоя в София. Мен не ме притеснява провинциалното тесногръдие. Предполагам, че вече и клюки вървят от рода на: „ А, бе тоя за какво е дошъл тук. Бивш зам.-министър? Да печели пари сигурно?“ Длъжността главен архитект е пословична от гледна точка на корупционен натиск и взимане на „взятки“, както се казва на руски. Това ми е добре известно, но аз съм яростен противник на това. И бидейки зам.-министър, никой никога не ми е предложил подкуп. Аз съм яростен противник на вземането на рушвети и тук сигурно ще имам някои проблеми. Тоест, убеден съм, че някой ще дойде в кабинета ми с плик. Но ще му покажа вратата, без да ми мигне окото.

Кой е най-големият архитектурен проблем на Казанлък, погледнат с външни и в същото време с компетентни очи, според Вас?

Аз не виждам някакъв голям кусур. Градът добре се развива. Кусурът са тези панелни комплекси, които са доста неугледни, но ще трябва да свикваме с тях, да живеем с тях. Но се появяват много приятни жилищни сгради, индивидуални, на хора, явно, с прилични доходи.

А нямате ли усещането, че някои неща, някои пространства, са направени без концепция?

Не съм обходил още сериозно града, за да дам категорично мнение. А площадът е добре направен, гаровият също, много добро впечатление ми направиха Розариумът, Музеят на розата, коледната украса. Появили са се, виждам, разни будки, преместваеми обекти, които не са много на мястото си, но така е във всички градове. Дребният бизнес трябва да се подкрепя. Има и сгради, които малко ме втрещяват и се чудя защо главните архитекти са ги разрешили. Вече видях няколко такива. И то в централната част на града. Законът за устройство на територията дава такива спекулативни възможности - изкуствено да се завишават етажите на сградите, с цел по-голяма застроена квадратура, без това да се счита за етаж. По ЗУТ, като направиш покрив под наклон от 45 градуса, всичките помещения под него не се броят за етаж. Затова ще видите тези странни грозни къщи навсякъде в България. Това е безумие в ЗУТ-а, което е направено чисто спекулативно, за да обслужва интересите на строителните предприемачи. Което и води до появата на такива грозилища по улиците на България.

Металните гаражи са друга язва на Казанлък и сериозен проблем дори за инфраструктурата. Хората в града са разделени на две заради тях: на поддръжници и отхвърлящи ги. Трудна е всяка кметска битка с тях. Вие имате ли визия за решаването на проблема или намерение да търсите алтернативи за справяне със ситуацията?

Вие дадохте току-що отговор на въпроса - трябва да има алтернатива. Тоест, градоустройствено да се реши въпросът с осигуряването на такива места за паркиране и съхраняване на автомобилите на хората. При това места, които да са по-лицеприятни, да не са метални „контейнери“.

Вие сте петият главен архитект, пред когото ще стои този проблем. Имаше най-различни варианти и предложения в пространството, но до момента - нищо. Металните гаражи продължават да се увеличават.

Не искам да се заричам отсега, че ще реша този проблем, но ще го обсъдя с кмета госпожа Стоянова, ще споделя моето впечатление и мнение по въпроса. Преди това ще трябва да обиколя комплексите, където са основно тези метални контейнери. Не мога да съм категоричен, трябва да се запозная в конкретика и на място с проблема. И не мога да ви дам обещание, че ще го реша този проблем, но ще търся алтернатива. Трябва поне места за паркиране да се осигурят, ако не места за гаражи, пак е по-добре от контейнери. Сигурно ще има много голяма съпротива и трябва деликатно да се пипа.


А изоставените красиви стари къщи на Казанлък, архитект Стоев? Голяма част от тях са паметници на културата с местно значение. Какво ще правим с тях? Има ли вариант, според Вас, Общината под някаква форма да се намеси, за да бъдат опазени и съхранени?

Тук има един пример - Орозовата къща, която бе съборена. Не от Общината, разбира се. Имаше Наказателно постановление от наша страна, в лицето на Министерството на културата, но какво се случи: стигна се до съд и нашето Наказателно постановление падна. Гражданинът, съборил къщата, си остана безнаказан. А къщата бе уникален, ценен паметник на културата. Има и друг случай, на улица „Христо Ботев“ - Сецесионова къща, която е префасонирана и направена на нищо. Да не говорим за цели градоустройствени структури, като занаятчийската улица и източната дъга на площада, която събаряха с танкове през 70-те години на миналия век.

А трябва ли да се продават такива красиви къщи - паметници на културата?

Законът за културното наследство приема, че недвижимото културно наследство може да бъде всякаква собственост: частна, държавна, общинска. Тоест, Общината има право да го продаде, но със задължението собственикът да поддържа този имот. Това го задължава и Законът за културното наследство и ЗУТ. Министерството на културата е това, което трябва да си върши работата и да вкара поне един, разрушил недвижима културна ценност, в затвора. Защото законови възможности за такива санкции има. Една Македония има дори вкарани в затвора за това. Там вкарват в затвора всеки, който разруши паметник на културата. У нас не ми е известен такъв случай.

От позицията, на която сте в момента, можете ли да бъдете безкомпромисен в това отношение на територията на община Казанлък?

Считам, че мога да бъда, но със съдействието, разбира се, и на Министерството на културата, на което се надявам. Затова те имат правомощията да санкционират по ЗКН, но и кметовете по същия закон имат право да санкционират и да сезират Прокуратурата.

Вашите основни цели тук? С какви основни задачи седнахте на стола на главен архитект на община Казанлък, архитект Стоев?

Главната задача на главния архитект е да подпомага кмета при прилагането на политиката по устройството на територията, тоест стриктно прилагане на ЗУТ. В моя случай аз, за разлика от други архитекти, които са допуснали да се унищожат паметници на културата в община Казанлък, това нещо ще го следя много зорко и дори съм разпоредил на моите колеги тук да следят най-стриктно по Списъка с паметниците на културата, последният, изпратен от НИНКН и, когато дойде преписка или проект за ново строителство в централна градска част, стриктно да проверяват дали в обкръжението на тази предстояща за проектиране сграда няма паметници на културата. Затова ще следя много стриктно да не се нарушава средата на паметника. Но и новото строителство трябва да е в контакт с паметниците на културата. Трябва да се контролира и да е в хармония, да не „мачка“ паметниците на културата. Например, ако застроителният план дава за дадена зона височина до 10 метра разрешена за строителство, тоест 3 етажа, ако в близост до въпросния обект има паметник на културата, който е на 2 етажа, то ние няма да разрешим да строи до максимума, който му позволява законът. Ще се съобразим със ЗКН /Закон за културното наследство/. Това не е стриктно спазвано до момента. Даже в много случаи и архитектите пропускат, че има в близост паметник и не внасят проектната документация в МК за съгласуване. А това трябва да се прави. Това ще го следя много отблизо.

Голяма част от гражданите се надяват на главен архитект, който ще започне да контролира безобразното строителство и т. н. модернизации и реконструкции по панелните сгради, в това число и остъкляванията. Можете ли да сте безкомпромисен в това отношение?

По отношение на остъкляванията е нужна наредба. Нещо трябва да се направи по този въпрос. Не че панелките са прекрасни, но все пак трябва да имат някакъв вид. В София има наредба за остъкляванията, но нито един главен архитект не е успял да се справи с това. И да сложи ред. Не съм видял някъде да се премахне такова нещо от Общината. С една наредба не може да се сложи ред, но все отнякъде трябва да се започне. Но ще се опитам, докато съм тук на работа, да внеса някакъв ред по този въпрос.

Най-близката Ви и най-важна задача?


Най-важната я казах: включването в Индикативната листа на ЮНЕСКО на Долината на тракийските владетели, защото това ще доведе след себе си много ползи за града и жителите му. И другата важна - реализиране на устройствения план на Долината на тракийските владетели и неговото прилагане. Тези задачи изискват и доста време. Ромската махала също е голям проблем. Не съм виждал друг град с оградено гето, със стена, за да не се вижда от пътя. Най-близката ми задача е текущата работа всеки ден: преписки, проекти, разрешения за строеж, устройствени планове и т. н.

Комфортно ли се чувствате тук?

Да. Засега.