Викторианска дагеротипия на 160 години пристигна в Казанлък



Викторианска дагеротипия от 1860 г.


Оригинална снимка, направена по първия практически осъществим фотографски метод, наречен дагеротипия, вече е притежание на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. Методът носи името на един от двамата създатели на фотографията - Луи Дагер, който поема щафетата на откривателството от Жозеф Ниепс.

Фотосът е от 1860 година. Направен е в Съединените американски щати, само 21 години, след като Луи Дагер публично оповестява своя практичен метод за фотографиране и прави първата снимка на Луната. Близо 160-годишната снимка е най-старият експонат, който съхранява към момента единственият музей на фотографията в България. Уникалната находка идва в Казанлък, благодарение активността, многобройните контакти и познанията на неговия директор инж. Стефан Папукчиев. Само за 2 години от създаването на културния институт през юни 2015 година той успя да създаде фонд от над 2000 експоната – фотоапарати, фотографии, плаки, ленти, проявители, кинокамери, книги, списания, албуми. Някои от тях са истински фотографски бижута. Едно от тях е уникалната викторианска дагеротипия.


Тя е дарение на Музея на фотографията от двама казанлъчани, живеещи във Франция. Тяхната любов към родния град, към фотографското изкуство и към желанието Казанлък да притежава редки фотографски екземпляри, ги прави едни от най-големите и постоянни дарители на музея. Петя Големанова и Спас Димитров за пореден път намират, закупуват с лични средства и даряват на фотомузея в Казанлък изключително ценни колекционерски фотографии и фотоапарати.


През януари тази година музеят получи от тях дървена камера с плаки, произведена в периода между 1900-1920 година, ценен експонат от най-известната и революционна марка в историята на фотографията - немската Leica, 12 фотапарата от най-популярните марки Minolta, Canon, Kodak, Olympus, Nikon, Yashica, Pentax, Mamiya,ФЭД, голяма част от тях произведени преди повече от 50 години. Към тях те прибавиха и четири уникални снимки от началото на миналия век, една от които е на фотографа Димитър Карастоянов. По-късно двамата родолюбиви българи изнамират и даряват на Казанлък оригинален брой на френския вестник „Илюстрасион“ от 15 март 1913 година. На неговата първа страница е поместена снимка, направена от казанлъшкия фотограф Генчо Стайнов, снимал на фронта по време на Балканската война. Това е първата българска фотография, публикувана в европейско издание. Снимката се нарича „Блокирани в снега“ и е направена преди 104 години в околностите на Одрин, дни преди превземането на крепостта от българските войски.


Последното дарение на Петя Големанова и Спас Димитров, което пристигна преди дни, освен викторианската дагеротипия, включва сгъваема камера, произведена в периода 1880-1890 година. Обективът е английски, марка Johnson – Londa, заедно с двойна касета за плаки. И този апарат е уникален – той не само че е на близо век и половина, но работи безупречно. В разгънат вариант дължината му е над 60 сантиметра. Изработен е изцяло от дърво и месинг, а оптиката наистина е в завидно състоятние. Музеят получи още албуминова фотография от Тулон, правена преди 1900 година, фотография върху солена хартия, правена през 1875 година от Тифера – един от най-известните химици по онова време в Париж, феротипия от 1880 година, правена във Франция. Към тях се прибавят и две стереократички, които дават обемно изображение чрез гледане през специален стереоскоп. Едната картичка е със заглавие „Улица за разходка във Вюртенберг“, правена през 1910-1911 година от немския фотограф Хюденбранд. Той е автор на много цветни снимки от Първата световна война. Втората стереокартичка е от България – „Заслонът на връх Св. Никола“. Снимката е от 1907 година.


Със забележителните си експонати Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък привлича интереса на казанлъчани и на многобройните гости на града. Не само че е единствен у нас, а и защото фондът му съдържа уникални представители на фотографското изкуство и на фотографската техника, за които биха завидели и музеи, и частни колекционери.