Истинско пиршество на духа бяха в Казанлък дните, предшестващи Страстната седмица. Като се започне от 8 април, че чак до 10-и, всяка вечер почитателите на писаното слово в града на розите имаха невероятния шанс да се срещнат с творци, както утвърдени, така и прохождащи.

На 8 април в залата на ул. „Искра” 4 една вълшебница на думите, толкова омагьосваща и толкова нереално земна, разказа своето битие и пътя си на писател. Здравка Евтимова. Когато човек се докосне до нея, чрез думите й и напълно естественото й поведение, разбира, че великите хора са обикновени, реални, носещи величината в сърцето и душата си, а не в превзето присъствие и ненужна приповдигнатост. Невероятна вечер с един от най-публикуваните по света български автори, владеещ перфектно силата на словото и завладяващ с присъствието си човек. (Интервю със Здравка Евтимова читателите на „Трибуна Арсенал” ще могат да прочетат в следващ брой на вестника.)

Един прохождащ автор представи своята първа стихосбирка в Казанлък на 9 април в Литературно-художествен музей "Чудомир". Лейди Маргарита Папукчиева събра приятелите си на вълнуваща среща със своята поезия. Всяко едно от 67-те стихотворения в книгата е не просто емоционално откровение, а запечатан момент от съпреживени, дори изстрадани, истини в живота. Истини за сирачето, нарисувало с тебешир мама и легнало в скута й върху асфалта, истини за първата любов и за срещата, когато чувствата отдавна са изтлели, за жизнения кръговрат, за Доброто - Сеяча и за Злото - Косача, за умората от житейската борба, за Бога. Бог като вяра, като упование, като вселенска справедливост заема особено място в цялата стихосбирка. Стихове като нежен полъх, стигащ до най-съкровеното кътче в душата на всеки от нас.

И като „черешка на тортата” на 10 април своя романоид „Индианеца, който ми изпи динята” представи известният казанлъшки журналист, писател и режисьор Петър Марчев. Изключителен колега от времето на възхода на в. „Искра” с управител Йордан Йорданов, Петър Марчев винаги се е откроявал с нестандартно мислене, интригуващо перо и особен поглед към заобикалящия ни свят и света извън човешките възприятия. И тази книга, събрала доста интересни мисли и размисли, истории и случки, провокира още от самото си заглавие. За да се стигне до последния разказ, разкриващ връзката на заглавието с Индианеца. Поетът Николай Станков, известен с този прякор в града на розите, извървя земния си път само за 36 години, но остави като наследство на духа си две прекрасни стихосбирки.

Една силна литературна седмица, която за пореден път показа, че Казанлък е не само град на розите, траките и художниците, но и на хората, умело боравещи с думите и почитащи стойностното слово.