В навечерието на деня, в който православната църква почита Светите равноапостоли Константин и Елена, членове на Тракийското дружество „Капитан Петко войвода” в Казанлък, техни съмишленици и приятели, посетиха Българската екзархия в Истанбул. В представителния салон на вековния духовен дом прозвуча една от най-хубавите български песни „Хубава си, моя горо”. Познатият на казанлъчани музикант Васко Глутников изпълни песента на старинното пиано, а присъстващите тракийци се включиха в импровизираното тържество. По-късно те присъстваха на службата в църквата "Св. Иван Рилски" към екзархията и пиха ароматно кафе, приготвено в специално построения салон за срещи на българите, живеещи в Истанбул.
На 28 февруари 1870 г. османският султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска православна църква под името Българска екзархия. Със султанския ферман се узаконява обособяването на българска черковна йерархия, наречена екзархия от Цариградската патриаршия. По силата на документа и по екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871-а, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. И до днес в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за независимост.
Сградата на Българската екзархия е строена изцяло по европейски стил и образец. Построена е в средата на XIX в. от арменски паша като един османски конак. Две знатни турски фамилии, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общност и екзарх Йосиф обаче успяват да се преборят и да откупят сградата. Купена е от Българската екзархия през 1907 г., за да бъде неин дом.
Българската екзархия се намира на централния булевард на истанбулския квартал "Шишли". Тя е изключително красива. За някои от картините се смята, че са рисувани от руския художник от арменски произход Иван Айвазовски. През 2015 г. ѝ е направен цялостен ремонт, при който са възстановени и мебелите.
Тук се е намира и кабинетът на екзарх Йосиф, който е запазен в автентичния си вид.
Eкзархията е разположена в прекрасна градина с цветя, алеи, богата зеленина, езеро със златни рибки и каменна чешма. Изградена е спортна площадка. А пред самата сграда е поставен каменен паметник с камбана и датата 1872-ра.
И досега това е мястото в Истанбул, което събира и обединява сънародниците ни, живеещи в някогашната столица на три империи. Наред с българите към църковните служби в храма към екзархията все по-често се присъединяват бесарабски българи от Украйна и Молдова.
След като на 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на Българската екзархия, на 12 февруари 1872 г. се свиква Временен съвет на Екзархията, който избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим І.
До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. екзарх Антим І е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф І.
След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.
На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. - ловчанският митрополит Максим. Той управлява до смъртта си на 6 ноември 2012 година.
Той е наследен от Негово Светейшество Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски, глава на Българската православна църква от 24 февруари 2013 година.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!