Цехът е известен още като „Точно леене“. Само по себе си името говори за естеството на работа тук – изработката на всеки един детайл от огромната номенклатурна листа изисква изключителна прецизност. И тя е задължителна във всяка от близо 50-е операции, през които преминават детайлите, за да се превърнат чудноватите парафинови отливки във фини, точни и без никакви забележки изделия от метал. Хиляди детайли, различни по сложност, размери, конфигурация и технологични особености, но с една и съща спойка. И тази спойка не е само в материалите, които се ползват, а и в човешкия потенциал, подреден по цялата верига и стриктно носещ своята отговорност. Обединяващата фигура в необикновената симбиоза от хора, машини, метал, високи температури, опит и професионализъм е началникът на цех „Точно леене“ Павел Вълканов.

Професия, която създава точните хора

Павел Вълканов

Като технология, точното леене се използва за получаване на отливки на стоманени детайли, които имат много сложни повърхности. Този метод се прилага, когато се получават сплави, които трудно се поддават на механична обработка. В цех 1/502 процесът от създаването на восъчните форми до крайния резултат е продължителен. В него са включени няколко екипа, а цехът се ръководи от Павел Вълканов, дългогодишен специалист в „Арсенал“ АД. Дълъг стаж и богат опит имат и повечето от работещите в ръководения от него колектив.

В цех 1/502 се изработват близо 100 вида изделия за нуждите на специалната продукция от листата на „Арсенал“. Производственият процес продължава 30 работни дни при непрекъснат 24-часов режим. Колективът е разделен по звена и работи на смени. Производството включва близо 50 различни операции, от подготовката на сместа – стеарин и парафин за восъчните модели, до готовата продукция. Следват запойка, изготвяне на маска за разтапяне и прокалка на черупките, подготовка за леенето и самото леене, редица довършителни операции, термообработка, качествен контрол, издаване на изделията.

„В производствения процес има много различни етапи, необходимо е да се спазват технологичните изисквания за поддържането на определен температурен режим – при различните процеси – от 90 до 1600 градуса по Целзий, всичко трябва да стане навреме, за да се получи нужното качество на сплавта“, разказа Павел Вълканов. В лабораториите на завода, в зависимост от вида на изделието, се използват различни методи за проверка на качеството, защото дори и най-малката шупла може да доведе до проблеми в крайния продукт. В цеха се изработват разнообразни детайли, в различни серии и количества. Човешкият фактор тук е много важен, тъй като производственият процес не може да се автоматизира. Най-отговорна е работата при усвояването на ново производство, като първоначално се пуска тъй наречената „нулева серия“. При нея бройките са много малко, но пък контролът на качеството е много по-стриктен.

„Работя в „Арсенал“ от 1968 година, познавам хората си, те мен също. Трудовият път на мнозина от тях започва още от заводското училище, известно навремето като СПТУ „Фридрих Енгелс“, - споделя Павел Вълканов. - Смея да твърдя, че тук сме не просто колеги, но и добри приятели. В подготвителната част на производството екипът е предимно дамски. При пещите, и това е съвсем обяснимо, е нужна повече физическа сила – там работят мъжете. В нашата работа не можем да си позволим нито да прибързаме, нито да се забавим, всичко трябва да стане навреме. Професията ни не е от леките, но затова пък създава силни и точни хора, а те са такива и извън завода. Тези качества на арсеналци са най-ценното, което се предава от поколение на поколение“.

Момичетата от „Стопяеми модели“

Ето ги и момичетата от първата и втората операция в звено „Стопяеми модели“ на цеха. Усмихнати, сърдечни, но пределно концентрирани и вглъбени в това, което правят. С тяхната работа започва изработката на всеки детайл. Тук се правят отливките от парафин и т.нар. „запойка“. Теодора Диамандиева е една от младите жени в този дамски колектив, която се оказа, че е дългогодишен арсеналски кадър. Близо две десетилетия е в завода и все в „Точно леене“. Тя е формовчик „Стопяеми модели“ и работи на „запойка“-та. Това е втората операция в строгата последователност от дейности, представляваща своеобразен филтър след първоначалното леене с парафин. Нейната задача и тази на нейните колежки е да огледат внимателно всяка отливка и да установят дали тя има някакъв дефект, преди да бъде насочена към следващата производствена операция. Работата изисква прецизност, познаване на всеки детайл и тънкостите при изработването му, за да се прецени дали моделът отговаря на изискванията и дали е годен да продължи по дългия си път от охладената парафинова форма до финия метален детайл.

„Хиляди, дори милиони детайли са преминали през ръцете ми, - споделя Теодора Диамандиева. - В началото ми беше трудно, но с времето научих много и натрупах ценен опит. Естеството на нашата работа е такова, че човек трябва винаги да е съсредоточен, да познава детайлите и да дава най-доброто от себе си във всеки момент. Има голямо разнообразие в номенклатурата, включват се нови позиции, което прави ежедневието ни интересно, но и много отговорно“.
Теодора казва за себе си, че е арсеналско дете – баща ѝ е бил началник-цех на леярната, майка ѝ също е арсеналски кадър. Самата тя постъпва в завода от ученическата скамейка, веднага след завършване на Професионалната гимназия по лека промишленост в Казанлък. И вече 19 години е тук, все в същия цех. Семейна традиция, съдба или съзнателно избран професионален път. Всъщност, няма значение, защото, каквато и да е причината, Теодора Диамандиева се чувства на точното си място в „Точно леене“.

Димитър влиза в леярната още от ученическите си години

Димитър Колев е сред хората с най-голям опит в екипа на цех 1/502 на „Арсенал“. Още от ученическите си години той се насочва към професията на леяря, която се оказва неговото признание за целия му трудов път. Нещо повече, той не е сменял местоработата си от самото начало, което започва преди близо 40 години – през 1983-а.

Димитър е възпитаник на заводското училище към предприятието, което създава много от кадрите на оръжейния завод в годините назад. И то такива, които доказват високия професионализъм на арсеналци, създават традиции и приемственост между поколенията. Димитър учи в паралелката по специалността „Топла обработка на металите“. Още в първи курс половин месец е на практика в завода, а през следващите години учениците също продължават да се включват в производството. В училището намира и своята спътничка в живота, съпругата си Стоянка. Тя изучава същата специалност и по-късно работят заедно в цеха, в който тя се пенсионира. С тях са още пет-шест момичета от техния клас.

„Заводското училище даваше много добра теоретична и практическа подготовка, сега нещо такова искаме да постигнем с дуалното обучение. В живота си винаги съм знаел какво искам да работя и никога не ми е хрумвало да сменя професията си“, - разказва Димитър. „През годините съм видял и трудни моменти, не само за мен, но и за завода. Особено в преходните години, през 90-е. Имало е случаи да няма поръчки, както и такива, когато сме работили извънредно. Работата в леярната не е лека, през лятото жегата е трудно поносима, има изпарения и т.н. Но всеки от хората с арсеналска закалка знае, че винаги може да разчита на своите колеги, на професионализма и на приятелството на човека до себе си“, споделя дългогодишният леяр.

Затова и след училище той работи в завода няколко месеца преди казармата, а след приключването на службата си отново се връща тук. Разбира се, цехът се променя през годините. Обновени са машините, захранваните с генератори пещи са подменени с индукционни. Това е важно, но също толкова важни са хората. Такива като Димитър Колев, за когото вече четири десетилетия професията не е просто работа, а призвание.

Юлия Младенова; Димитър Бахчеванов