Над 100 танцьори-ветерани ще се съберат на заключителния концерт на ансамбъл „Арсенал“ на 21-ви октомври в Дома на културата „Арсенал“.

Концертът, който ще е с покани, е последният от 4-те празнични концерта, посветени на 70-тата годишнина от основаването на фирмения ансамбъл.
Подготовката за големия празник е в ход. Продължава и кампанията по издирването на ветераните-танцьори и тяхното уведомяване за концерта-събитие.


С отговорната работа за това се е заела една от емблематичните танцьорки - ветеран на ансамбъла, едно от лицата му през годините - Ваня Станилова.
Тя попада на 15 години в ансамбъла и остава в него... десет години.
Има щастието да е част от състава в годините, когато той се развива изключително бурно и успешно, когато се правят пътеките към далечния Изток, когато Европа и светът откриват ансамбъла, а наградите и признанието са от световна величина.


За Ваня Станилова едно от най-вълнуващите й преживявания е гостуването на ансамбъл „Арсенал“ в Индия през 1984 година и драмата около пътуването за там. С много вълнение и емоция си спомня и показния концерт, който ансамбълът изнася в НЧ „Искра“ пред казанлъшката публика, преди да тръгне за Индия. Бил невиждан спектакъл за времето си.
Бюрократични неразбории били на път да провалят турнето, а когато това се решава, следва проблем със самолетните билети до Индия. Нямало места в самолета. Това наложило силно да се редуцира арсеналската трупа на ансамбъла... до половина.
Били драматични дни за всички, тогава танцьорката вижда за пръв път и сълзи в очите на маестрото Стоянов.
Всички му бяхме скъпи, а трябваше да избере, спомня си днешният технически секретар на директора по финансовите въпроси Янко Костадинов.
Тя е сред щастливците, които поемат за Индия. После следват поредица пътувания из цяла Европа.


Дори след завършването на училище танцьорите от ансамбъла не се разделят с него. Работят и продължават да танцуват.
Ръководството на фирмата се радвало на изявите и успехите му и благосклонно разрешило работещата част от неговия състав да бъде освобождавана от работа четири дни в седмицата от 14 часа. Следвали два часа и половина репетиции в залите на т. нар. Червен салон.
Бяха незабравими, хубави години, спомня си днес бившата танцьорка. За Ваня Станилова и колегите й годишните срещи, които си правят танцьорите-ветерани от ансамбъла, са много чакано емоционално събитие.




Животът променя хората, времето тече, но засвири ли музиката, същите сме си, казва Ваня, в чийто личен архив са запечатани стотици такива мигове.
Затова и сега тя и колегите й - ветерани от ансамбъла, очакват с интерес общата им танцова среща.
Макар и не на сцена.



Надяват се да се съберат колкото може повече. Всички.
За 50-тата годишнина на ансамбъла оставили своя капсула с послание във времето за своите наследници за след 50 години.
На 70-тата ветераните няма да оставят такава писана диря, но се надяват голяма част от тях да си дадат среща, а защо не и на сцена... за вековния юбилей на ансамбъл „Арсенал“.
Не звучи лошо - да изтанцуваш и следващите 30?

По-малко от месец остава до поредната танцова среща-концерт.
Вълнението и сега е голямо.
Някои още се търсят.
Със сигурност на 21-ви октомври хорото ще е дълго. И голямо.



За тези, които още с желание биха се хванали на него и биха се срещнали с приятели по танц, информация на 0894 222 511.

21 октомври, 19 часа, голяма зала на ДК „Арсенал“.
Заключителен концерт на ансамбъл „Арсенал“ по повод 70-тата му годишнина.