Някъде там, в залата, се върти един дервиш...

Изложбата е „Начало“, а художникът – Фикрет Окан. И трудното за овладяване пространство на Художествената галерия в Казанлък. Пространство, което изисква специално отношение от всеки автор и много професионализъм от екипа на галерията. В този случай резултатът от съвместната им работа е удивителен. Изложбата „Начало“ се превърна в истински празник и в запомнящ се художествен факт в културния живот на Казанлък.


Фикрет Окан - на преден план

Почти всички произведения на Фикрет са създадени през последната година, специално за това пространство. Изложбата се превръща в цялостен художествен проект, носещ истински послания към зрителя, в контекста на непрекъснато случващи се „художествени“ събития, някои от които със съмнително качество.

За радост, „Начало“ на Фикрет Окан е пример за високата отговорност на художника и за показване на произведения с висока художествена стойност. Едно „Начало“, което органично се превръща в завършен и цялостен художествен проект. Това е една гранична зона, в която темите и техниките преливат неусетно една в друга, а великолепната рисунка и орнаментът носят мистиката на Изтока и приказния аромат на екзотична подправка.

Имената на картините са метафори и алегории, натоварени със собствено и понякога съдбовно за художника значение. Сакрални пространства, а често и мостове между автори и зрител. „Светло“ и „Тъмно“, „Предание“, Минало“... мостове към спомена, към детството...


Теменуженото очакване в чудесното живописно пространство на „Градините“ на Фикрет, костилките - сърца на плодовете, като капки вертикален дъжд, като нитове от обков на евангелие.

Спряло време и очакване за Случване. Изключителна творба и едно абстрактно вътрешно пространство, прекрасно овладяно от Фикрет Окан.
Друга знакова творба е „Сладко“. Мисля, че тази посока на лека закачка и сериозна живопис ще виждаме и в бъдещите творби на този автор. Драматично внушение с лекотата на целувка, лекота, зад която сигурно иима часове труд, съмнения и експерименти .... и много опит, разбира се.

Веднъж,в представянето на една изложба на академик Румен Скорчев, Светлин Русев написа: „По рисунката ще ги познаете“. И тази библейска метафора носи много истина за истинските художници. Фикрет е прекрасен рисувач, доказва го във всяко платно и в чудесната серия рисунки и автопортрети, коита са драматични, почти театрални диалози с публиката. Мънички парченци откровеност в обикновения честен начин да правим истинско изкуство.

Всеки художник е щастлив човек, той има право да преподрежда времето и пространството, да прави този свят малко по-добър. А понякога да вижда и паднали ангели на нашето постмодерно, динамично време, на това странно хилядолетие, което едва започва, какъвто е случаят с ангела-демон от „Завещание“. Разбира се, тук става дума за създаване на архетипи и търсене на вечните стойности в изкуството и хармонията между структура и цвят.
И следва невероятната цветност на „Хамелион“, една вдъхновяваща със светлото си излъчване работа. Сякаш нарисувана от едно пораснало и добро дете...

И някъде в ъгъла, почти в сянката, един прекрасен асамбляж, наречен „Наследство“. Старо дърво, непомнещо годините и стопаните си, панти от врати, отдавна неотваряни, и ключ, може би към съкровен спомен или към нечие сърце... „Наследство“ променя ежедневната функция на предметите, превръща ги в метафори, придава им нови сакрални значения и в крайна сметка ги превръща в нви естетически стойности.

Тръгвам си от тази изложба с вълнение и пълно сърце – срещнал съм един прекрасен художник и приятел.

Някъде в залата се върти един дервиш, облечен в бяло... Едната му ръка държи небето, а другата е в долната земя.Самият той е връзка между световете...



Автор на анализа на изложбата "Начало" на Фикрет Окан е художникът и иконописецът Росен Дончев