Стереоскопича фотокамера, произведена в периода 1909-1912 година в Англия, вече е притежание на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства и това е първият експонат в музея от този вид. Уникалната 110-годишна техника е дарение от двама казанлъчани, живеещи във Франция – Петя Големанова и Спас Димитров. Заедно с отлично запазената стерео фотокамера, марка Murer’s Express CL, те дариха още 20 фотографски екземпляра - сгъваем фотоапарат Kodak Junior Kodon, картонена кутия с две стъклени плаки Plaques Entra Rapides 13x18 от 1910-1912 г., произведени във Франция, стъклена стерео фотоплака, произведена около 1920 година в България, фотоапарати от различни периоди в развитието на фотографската техника. Екземплярите са от Германия, Япония, Великобритания, Малайзия, Тайван, Белгия, САЩ и всеки един тях има своята колекционерска стойност.

Това е четвъртото дарение на Петя Големанова и Спас Димитров само за една година.

Директорът на Музея на фотографията в Казанлък инж. Стефан Папукчиев с първото дарение от Петя Големанова и Спас Димитров

През януари 2017-а музеят получи от тях дървена камера с плаки, произведена около 1880 година. Тя е първата от този вид, която влезе във фонда на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък и се превърна в най-стария музеен експонат досега. Тогава двамата казанлъчани дариха още 12 фотапарата от най-популярните марки Minolta, Canon, Kodak, Olympus, Nikon, Yashica, Pentax, Mamiya,ФЭД, голяма част от тях произведени преди повече от 50 години. Към тях те прибавиха и четири уникални снимки от началото на миналия век, една от които е на фотографа Димитър Карастоянов.


Само месец по-късно, през февруари 2017 година, неуморните родолюбци изнамират и даряват на Казанлък оригинален брой на френския вестник „Илюстрасион“ от 15 март 1913 година. На неговата първа страница е поместена снимка, направена от казанлъшкия фотограф Генчо Стайнов, снимал на фронта по време на Балканската война. Това е първата българска фотография, публикувана в европейско издание. Снимката се нарича „Блокирани в снега“ и е направена преди 105 години в околностите на Одрин, дни преди превземането на крепостта от българските войски.




Поредното дарение на Петя Големанова и Спас Димитров, което пристигна през септември 2017 година, съдържа уникална викторианската дагеротипия. Снимката е оригинална и е направена по първия практически осъществим фотографски метод, наречен дагеротипия. Методът носи името на един от двамата създатели на фотографията - Луи Дагер, който поема щафетата на откривателството от Жозеф Ниепс. Фотосът е от 1860 година. Направен е в Съединените американски щати, само 21 години, след като Луи Дагер публично оповестява своя практичен метод за фотографиране и прави първата снимка на Луната. Близо 160-годишната снимка безспорно не само е истински уникат, но и е най-старият експонат, който съхранява към момента казанлъшкия музей на хотографското изкуство. Заедно с оригиналната дагеротипия Петя и Спас даряват още сгъваема камера, произведена в периода 1880-1890 година, която все още работи безупречно, албуминова фотография от Тулон, правена преди 1900 година, фотография върху солена хартия, правена през 1875 година от Тифера – един от най-известните химици по онова време в Париж, феротипия от 1880 година, правена във Франция. Към тях се прибавят и две стереократички, които дават обемно изображение чрез гледане през специален стереоскоп. Едната картичка е със заглавие „Улица за разходка във Вюртенберг“, правена през 1910-1911 година от немския фотограф Хюденбранд. Втората стереокартичка е от България – „Заслонът на връх Св. Никола“. Снимката е от 1907 година.

Петя Големанова и Спас Димитров са казанлъчани, завършили са ХГ „Св. св. Кирил и Методий“. Преди 18 години в София започва техният съвместен живот. За известно време се установяват в Берлин, а от осем години живеят в Санари сюр мер – малко, китно градче в Южна Франция, на брега на морето. Във Франция са родени и двете им деца. Спас има своите професионални ангажименти, а Петя поема домакинството и се грижи за децата.

Петя и Спас са едни от най-големите дарители на фотомузея в Казанлък. По стечение на обстоятелствата живеят на хиляди километри от България, а може би и заради това, те никога не забравят родното си място. И приемат безрезервно благородната кауза да обогатяват единствения музей на фотографията в България, който се намира в родния им град. Двамата не обичат светлините на прожекторите, предпочитат да стоят зад кадър. Но затова пък неуморно търсят и намират от целия свят уникални кадри и фотографска техника с колекционерска стойност, които даряват от сърце.