Десетки кукерски състави от цяла България участваха във фестивала "Старци в Турия", като показаха изумителна пъстрота от атрактивни облекла и маски, свързани с традицията на кукерските игри. Предимно млади хора, дори деца, че и пеленачета, участваха в групите, стекли се от близо и далеч, за да покажат не само пищността и разнообразието на кукерските костюми, но и онзи неумиращ български дух, който гръмкият звук на чановете разнася от сърцата на танцуващите към зрителите, заредени с фотоапарати и телефони, и извисява нависоко пространството и надалеч във времето.






Невероятно е да гледаш кукерски игри, невероятна е атмосферата и усещането, че си българин.

Заприказвам двама младежи, усмихнати, щастливи в своите маскарадни костюми, нищо че мартенското слънце прижуря, а те са снаряжени с тежки чанове, с дебели облекла и вълнени навуща.

Николай Маврев е от от Шейново и от малък играе в кукерска група, вече 10-11 години. От известно време е в групата на с. Дунавци. Чановете му са огромни, автентични, тежат над 35 килограма. Младият мъж скача леко и казва, че е свикнал с годините с тях, макар че мининум 4 часа ги носи по време на фестивалните игри.

Стелиан Върбанов е от кукерската група на с. Дъбене, Карловско. Около кръста му са навити 120 звънци. Усмихва се любезно пред камерата и бърза да се включи в групата, която поема към площада на Чудомировото родно село Турия, където е официалното представяне.

От с. Оборище кукерите са наистина страховити. Маските са огромни, издигащи се на 1.5-2 метра над главите на мъжете, с огромни рога, а мъжете, и едно крехко момиче, носят облекла, изцяло направени от козя вълна. И от Широка лъка момчетата впечатляват с костюмите и маските, и от с. Домлян спират погледите и шарещите обективи, и от къде ли не - красиви, цветни, пъстри, страшни, направени с много любов, със старание и необятна фантазия. И с неизменните български знамена и украси в бяло, зелено и червено - цветовете на България.

"Човек е до време, традицията е вечна!"