Тезата е на проф. Ивайло Ганев, директор на Технически колеж – Казанлък и дългогодишен ръководител на Колежа по енергетика и електроника. Двата колежа са към Технически университет – София.

Визитка:


Проф. Ивайло Ганев, директор на Технически колеж – Казанлък и дългогодишен ръководител на Колежа по енергетика и електроника. Двата колежа са към Технически университет – София.
Той е специалист в областта на енергетиката, преподава по дисциплини, свързани с нея, и има реализирани значителен брой научно-приложни проекти в тази сфера. В последните години се занимава активно с получаването на енергия от отпадъци, разработил е и е внедрил първата и единствена у нас инсталация за получаване на енергия от сметищен газ, водещ проектант е на инсталация за получаване на енергия от алтернативно гориво от отпадъци, притежава и патент за оползотворяването на биогаз, получен от отпадъци. Син е на Гиньо Ганев, депутат и конституционалист, първият национален омбудсман, известен като „човекът – парламент“, който е и Почетен гражданин на Казанлък.
Женен е и е баща на двама синове.


След броени дни, на 4-ти октомври - четвъртък започва втората академична година на Техническия колеж в Казанлък, който е част от структурата на ТУ - София.

А след месец Колежът ще влезе в своя собствена сграда, бившата ПГ по строителство, в която приключва основен ремонти след него сградата ще бъде приведена във вид, който да съответства на нуждите и потребностите на колежаните и учебния процес.

В навечерието на новата учебна годиан и след втората кандидат -студентска кампания, разговяраме с директора на Техническия колеж в Казанлък проф. Ивайло Ганев.




- Проф. Ганев, вече започва втората си учебна година Техническият колеж в Казанлък- едно изстрадано от местния бизнес, местната управа и университетската общност начинание. Как изглежда в цифри втората академична година тук?



Втората учебна години е пред стартиране на редовните учебни занятия. Преминахме през една успешна кандидит-студентска кампания. Разбира се, нашият акцент в нея не беше само броят на кандидат –студентите. За нас по-важно е качеството на нашите бъдещи студенти и най-вече тяхната мотивация. Известен е фактът, че не от всеки завършил студент става водещ специалист. Нашата цел е повечето от възпитаниците ни да станат лидери в предприятието, откъдето са дошли. От друга страна, обществото все още е не е наясно какво образование дава колежът, който е в рамките на висше училище. С няколко думи ще го обясня и то специално за Технически колеж - Казанлък, преди да се върна на въпроса за кандидат-студентската кампания. В Технически колеж - Казанлък се подготвят специалисти с висше образование, които да намерят своята реализация в практиката. Това се прави в режим на съчетаване на работа и обучение. Така завършилите колежа ще са с висше образование, силно ориентирано към реалния бизнес. След завършването си нашите студенти ще имат възможност, стига да имат желание и сили, да продължат обучението си в магистърска степен. Ние като ръководство на най-голямото техническо висше училище в България – Технически университет – София в момента анализираме как това специално може да стане за завършилите колежа в Казанлък, като обучението им и в магистърската степен да е съобразено със спецификата и потребностите от инженери за нуждите на предприятията в града. Все още има време нещата да се обмислят и направят максимално добре, защото първите абсолвенти от Технически колеж - Казанлък ще дойдат след година и половина.
Сега да се върнем на кандидат-студентската кампания. Тя не беше шумна и не даваше розови обещания. Освен това и тази година ще трябва да започнем занятия не в сградата на колежа, което също наложи известно занижаване на приема заради липсата на достатъчно място. Приехме малко по-малък брой студенти в първи курс спрямо миналата година, в рамките на 50-60 души (все още не е приключило записването след второто класиране, затова числото не е съвсем точно). Миналата година бяха приети около 80 души, но имаше и отказали се по време на следването, защото видяха, че при нас не се правят компромиси нито с присъствието на занятията, нито с изпитите.



-Голяма част от колежаните са работещи в местни фирми, основно в „Арсенал“. Как оценявате тяхната подготовка и доколко фактът, че работиш и учиш е полезен в конкретния случай?




Студентите от „Арсенал“ са значителна част от обучаващите се в колежа. Това е нормално, защото „Арсенал“ е основно предприятие в град Казанлък, а може би е и най-големият работодател у нас. Иска ми се да допълня въпроса - не е толкова важно каква е предварителната подготовка на студентите, защото безспорно всеки има пропуски в нея. Както вече казах - по-важна е мотивацията, защото при една добра мотивация ще могат да се наваксат пропуските от предишното обучение. Нашите преподаватели са готови винаги да помагат на студентите и в тази насока. Безспорен е фактът, че студентите от „Арсенал“ са сред най-мотивираните и търсещи познанието студенти в колежа. Те не са дошли само за да вземат диплома. Те искат да получат знания, които да прилагат в работа си. Не е лесно да учиш и да работиш едновременно, но мисля, че в съвременния свят тази динамика е неизбежна. Ненапразно днес се говори за обучение през целия живот. Мисля, че обучението в Технически колеж – Казанлък, съчетано с разбирането и помощта от страна на работодателите, а и с амбицията и желанието на самите студенти за повече знания, е амалгамата, която ще доведе до още по-големи успехи казанлъшкия бизнес и до успешна професионална реализация на днешните студенти - утрешни инженери.


- Тази година с помощта на местния бизнес и с огромната подкрепа и основна лепта на „Арсенал“ и неговото ръководство сградата на Техническия колеж се ремонтира и на практика съвсем скоро колежаните ще имат собствена сграда. Има ли друг аналог за подобен просветен ренесанс у нас или така се прави по „белия свят?“



Надяваме се за деня на Народните будители колежът да бъде в новия си дом. Без подкрепата на Казанлък нямаше да може да се реализира този колосален ремонт на една доста изоставена сграда. Казвам Казанлък защото даренията не са само от фирми, а и от граждани. Безспорно е, че „Арсенал“ е най-големият дарител, а освен това ни дава и значителна подкрепа и в организационното обезпечаване на ремонта. Техническият колеж – Казанлък е не само едно висше училище, той е кауза за целия гр. Казанлък, на неговото ръководство, на местния бизнес, на обикновените жители.
Дали така е по „белия свят“? Отговорът е: едва ли. У нас държавата дълги години беше абдикирала от основните си задължения за осигуряване на качествено образование поради липса на достатъчно средства, а и на визия за развитието на тази сфера. В последните години има опити в тази насока, но се знае, че образованието е инертна система и резултатите ще се видят след години. От друга страна, системата на образование (говоря основно за висшето) е създадена преди повече от половин век в други икономически условия. Сегашната сравнително по-нова нормативна база не предостави реални условия и не създаде потребност за реформи в сферата на висшето образования, които да го направят по-близко до реалния живот. В този аспект, ако трябваше да се чака на механизма на държавно финансиране, каузата Технически колеж – Казанлък щеше да е загубена.
Но нека да погледнем не в чужбина, а у нас, в долината на розите, и да се върнем малко назад във времето. Примерите за дарения за технически училища са точно от този край. Иван Хаджигенов дарява средства за създаването на занаятчийско училище в Казанлък, а безспорно най-големите дарители са братята Евлоги и Христо Георгиеви, които предоставят огромни за времето си средства за създаването на техническо училище в родния им град Карлово. За съжаление волята на завещанието е била неправомерно променена след смъртта им.
При днешното развитие на техниката и технологията със занаятчийски и технически училища няма да можем да догоним световните икономически достижения. Съвременното производство изисква много по-големи познания и инженерно мислене, които могат да бъдат дадени от един колеж в рамките на Техническия университет. Затова беше създаден Технически колеж Казанлък. И ми се иска след години и имената на тези наши скромни дарители, някои от които даже пожелаха анонимност, да бъдат наредени до имената на големите личности и патриоти от Българското възраждане, които са знаели, че образованието е най-важното за просперитета на един народ. Може би това е характерна черта на българската народопсихология – да даряваш за знание, защото то ще доведе до успех нацията.



Преди дни просветният министър призна, че на практика е разрушена традицията на доброто професионално образование у нас, а на дуалното ще му трябват още много години, за да наваксва. Имат ли мисия в тази ситуация техническите колежи и могат ли да обърнат тенденцията?



Нещата са доста по-дълбоки от констатацията за състоянието на професионалното образование. Проблемът е, че е нарушена цялата „конструкция“ на образованието. Разбира се, това е „постигнато“ в годините (основно в началните години след промените) чрез множество непреценени административни решения, продиктувани от конкретни ситуации при една икономика в процес на промяна. Тогава за съжаление не е отчетен фактът, че както вече казах образованието е инертен процес. Една добре работеща система за професионално образование, каквато бяха техникумите, се преобразуваха в професионални гимназии и се обезличиха напълно. Нещо повече, в професионалните гимназии започнаха да попадат масово ученици, на които просто не им е стигнал успехът за другите средни училища, предимно за езиковите гимназии. И стана така, че предишните елитни техникуми, в които се влизаше с конкурсен изпит и за едно място се бореха поне по 4-5 човека, бяха докарани до плачевното състояние да събират най-слабите ученици. Като горд възпитаник на елитния за времето си софийски техникум „Вилхелм Пик“( сега Професионална гимназия „Хенри Форд“), мога с увереност да кажа, че в тях практическото обучение беше много силно застъпено и създаваше отлични специалисти. У нас и в момента има действащи средни училища със силна професионална ориентация, но те създават топ специалисти предимно за IT сектора. И сме свидетели, че за жалост и тях се опитват да ги преобразуват и реално да ги унищожат, защото формално не отговаряли на закона… А в областта на машиностроенето такива елитни средни училища отдавна няма. Сега се мъчим да вкараме външен опит, каквото е дуалното образование. Може би трябваше първо да се видят позабравените добри български практики в професионалното образование, да се видят и все още съществуващите примери, а не направо да се върви към системата на дуалното образование.
Всъщност само силната връзка между реалния бизнес и обучението на кадри може да възроди икономиката. Но и двете страни - бизнесът и образователните институции - трябва да са готови за това.
Мисията ни в Технически колеж – Казанлък е точно тази и в тази връзка имаме пълната подкрепа на местното предприемачество. Иска ми се да разговаряме отново на тази тема след две-три години, когато ще имаме вече завършили един- два випуска на колежа, и тогава да можем гордо да кажем: Да, такъв трябва да бъде моделът на висшето техническо образование в България.