В неделя около обяд, когато януарското слънце припичаше, а изнесеният на южната ни тераса термометър на сянка показваше 21 градуса, върху голите клони на близката липа бе кацнала сладкопойна птичка. На фона на ятата досадни гълъби (да ме извинят природолюбителите - истинските, макар че повечето са псевдо), които са обсебили всички балкони, первази и отворени тавански помещения, сладкогласието на тази самотна птичка ме порази. Кацнала на все още голото дърво, тя пееше от цялото си сърчице. Топлото време бе предвестник на очакваната пролет и малката птичка празнуваше това по единствения възможен за нея, но много красив начин - тя пееше...