С тази реплика се посрещаха рано тази сутрин, в деня на Националния празник на Република България подранили минувачи, излезли за тържествената отсъстваща церемония по вдигането на националното знаме. По навик. А може и от други чувства. Или от патриотарство. Или протоколно родолюбие.

Или, за да съчетаят едното, с покупката на мляко. Празен площад, тук -там тръгнали на ранен пазар баби, малка малчуганка, на която не й се спи, неколцина младежи със свити байраци, чакащи окъснял автобус за празника, музейна работничка на празнично дежурство и самотна, самоотвержена продавачка на мартеници.


Празен площад, спящи още кучета, сънливи гълъби, онемяла музика, работливо ровещ в кофата за боклук клошар. Бивш работник на научно-техническата революция.



Тихо, пусто,празно. Като за национален празник.

Без какъвто и да е намек за емоции, отвъд сивотата на делничността. И три спуснати флага. Големи.Сред тях и националният. Незнайно кога, но видно по никое време.



Явно настина сме опрели .. до духа.. И до нек,ви други почини. И причини.

Отвъд протокола и традицията.

А може и да не ги разбираме тези работи?

Иначе: тържествата за празника са на Шипка. Там, където ..Е мярката. И празникът днес.

Тук бяха снощи.....

Е тезата на организаторите от Община Казанлък.

Може пък това да е мярката.

Ама хората питат:

Що тъй няма нищо ?


Честит празник, клокочеща България!