С полски самолети възкръсва българското ВВС през 30-те години

По случай 12 април - Международния ден на авиацията и космонавтиката, представяме един интересен текст на журналиста Димитър Бахчеванов, специално предоставен за zakazanlak.bg

Българските военновъздушни сили не веднъж са били поставяни на изпитания. Въпреки че ние сме сред първите (макар че италианците ни оспорват първото място), които са употребили самолети за военни цели, до края средата на 30-те години, България няма ВВС, според ограничителните клаузи на Ньойския договор.
След края на Първата световна война, на Съюзническата контролна комисия са предадени 51 самолета, 113 авиационни двигателя, 76 самолетни картечници и много запасни части и инструменти. България няма право да има авиация, но ограниченията започват да се заобикалят в средата на 20-те години. Различни производители от Франция, Великобритания, Чехословакия, Полша и Германия предлагат свои самолети, както и държавни заеми, за да стане възможна покупката им. Първоначално новите авиони са вземани, задължително, без да са с военно предназначение.

Казанлъчанинът генерал-майор Васил Бойдев,

през 1935 година, става първия командващ на Въздушните войски. Той не е летец, а кавалерист, но няма български пилот с такъв голям чин и затова той ръководи тогавашното ВВС до 1941 година. Бойдев прави и първата сделка за нужните за Въздушните войски с командващия на полските ВВС ген. Л. Райски. Закупени са различни модификации на PZL.43 "Czajka", полско производство.

Приемането на първата партида

става през 1937 година, на летище Божурище. В приложения кадър се виждат цар Борис ІІІ, ген. Васил Бойдев (до него, вляво), конструкторът Цветан Лазаров (зад тях), рапортува летецът Тодор Йорданов, а до него е полският офицер, който предава самолетите. Интересна е съдбата на част от тези герои.

Умирайки, царят се спасява от евентуалната сурова присъда на Народния съд. Генерал Бойдев, по-късно командващ Пета армия в Македония (тогава в границите на Царство България), подава рапорт за напускане на 11 август 1944-а, несъгласен с прогерманския курс на Регентството. Наследилият го начело на Въздушните войски генерал-майор, заралията, Димитър Айрянов (също кавалерист), излежава дългогодишна присъда в затвора, но вероятно е убит там, тъй като на семейството му казват, че е изчезнал безследно, след пускането му на свобода. Бойдев минава по-леко, след войната е интерниран в Троян, където пише спомени в края на 60-те години. Тодор Йорданов умира в Стара Загора, където живее след като е бил съден и лежал по лагерите. Работи само най-нискоквалифициран труд, като „доказан” враг на народа. Единствен Лазаров има по-добра съдба, който работи като конструктор и прави, след войната, своите най-добрите самолети и става шеф на авиационния завод в Ловеч.

PZL.43 "Чайка" в българските ВВС

От този самолет на 9 април 1936 г. България е закупила 12 броя. През април и май 1937 г. са доставени в България. „Чайките” си спечелили добра репутация сред българските пилоти. На 31 март 1938 г. българското правителство закупува нови 42 самолета, с условието на самолета да се монтира по-мощния двигател Gnome-Rhone 14N01. Тези самолети са с наименованието PZL.43A. Машините е трябвало да бъдат доставени в България в началото на август 1939 г. Въпреки договореностите има забавяне на доставката, като до края на авгус са изпратени в България 36 самолета, а последните 6 броя, почти готови, не пристигат, поради избухването на войната между Германия и Полша на 1 септември. По-късно германците предават допълнително бройки от „чайките”, като трофейни, на по-малко от половината от цената им.
Получените от Полша самолети са използвани от Въздушните на Негово Величество войски през Втората световна война. Като количество и модификация са разпределени както следва:
12 бр. PZL.43, доставени април и май на 1937 г.
36 бр. PZL.43A с двигател Gnome-Rhone 14N01, доставени през август 1939 г.
2 бр. PZL.43A, предадени от Германия пленени полски самолети през 1940 г., след тестване в техни лаборатории.

Самолетите са използвани като машини за обучение и от тях са комплектовани в зависимост от нуждите на военновременната обстановка различни подразделения в армията. Използвани са като разузнавателни самолети за борба с партизанското движение в окупираните части на Югославия. Разбити са няколко самолета при кацане и по време на експлоатацията им, тъй като има остра нужда от резервни части за обслужването и ремонта им. В Българските военновъздушни сили PZL.43 остава до началото на 1945 г., когато е прекратено използването им и са бракувани през лятото на 1946-а.

„Чайките” играят важна роля при обучаването на българските военни пилоти

Първите от тях минават курс в Полша и дори попадат под ударите на германските летци, при евакуацията си. По-късно полските самолети се използват за обучение на пилоти в Авиационното училище в Казанлък. Школата за пилоти е преместена в Града на розите, благодарение на военния министър ген. Иван Вълков. Казанлъчанинът премества Софийския арсенал и Пилотската школа още в средата на 20-те години на ХХ век в родния си град, за да бъдат по-отдалечени от недоброжелателните погледи на представителите на страните победителки в Първата световна война.

През Втората световна война, Германия става основния доставчик на военна техника, включително и на самолети. Опита и обучението на българските военни летци дава отлични резултати при защитата на родното небе през 1943-1944 година.
Въздушните на Н.В. войски нанасят на противника тежки загуби – свалят 185 бомбардировача и изтребителя, убити са 256 и пленени 333 нападатели, срещу загубени свои 27 самолета и 23 летци (22 българи и 1 немец). За 1 свален български самолет противника плаща със 7 свалени летящи крепости и изтребители, а за един загинал български летец – с 11 убити и над 14 пленени.

Димитър БАХЧЕВАНОВ