На 25 март 1890 година се ражда един от най-колоритните български писатели - Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Оставил ярка следа в литературата и изкуството, той продължава да вълнува със своите разкази, почерпени от българския бит през миналия век, със своите рисунки и крилати мисли, актуални и днес. В Деня, когато за пореден път в Казанлък започват празниците, посветени на Чудомир, една от наследниците в голямия род на писателя - Лилия Димитрова, вписана в Почетната книга на Казанлък, разказва спомени, които свързват две поколения родственици на Димитър Чорбаджийски с "Арсенал".

Родословието

На 7 ноември 1886 г. в семейството на Хаджи Христо Георгиев и Мария Дончева Тамашова в с. Турия се ражда осмото им дете, което наричат Неда. Тя е най-малката, обичана от всички, отглеждана с голяма любов, особено от по-големите деца – братя и сестри, в семейството.

Чудомир - вдясно, сестра му Неда - вляво, и майка им Мария - в средата

Само четири години по-голям от нея е брат ѝ Димитър, по-късно известният писател Чудомир, и те растат почти като близнаци. Само че, за разлика от палавия, много жизнерадостен и закачлив Димитър, Неда е кротко, чувствително, нежно дете, с крехко здраве. Като потомци на старо патриархално семейство, дало във времето плеяда учители, църковни певци, управленски кадри, свещеници и др., Хаджи Христо Георгиев и съпругата му Мария желаели да задомят дъщерите си в заможни семейства и са успели. Омъжват Неда в богато земеделско семейство за Христо Хаджимитев. Тя ражда три деца – Димитър, Дона и Христо. Но грижите около децата, огромните задължения по земеделската работа, както и отношението на властния ѝ и доста скъпернически настроен съпруг, явно повлияват на крехката Неда. Доскоро обгрижвана от близките в родния си дом, тя се разболява и умира млада, като оставя три невръстни деца, съответно на 14, 8 и 2 години.
В това време Чудомир вече е създал семейство в Казанлък, построил е и къщата си. Но той е много загрижен за съдбата на племенниците си. Семейният съвет в Турия решава за най-малкия Христо да се грижат бабите; големият, който учи в прогимназията в Павел баня, може да се оправя и сам с баща си, а Чудомир и жена му – художничката Мара Нонова, решават да осиновят Донка. Вземат я в Казанлък, но въпреки новите роклички, които ѝ ушила леля ѝ Мара, и въпреки хубавата храна, момичето, което никога не се е делило от родното огнище, много плачело за малкото си братче. Чудомир и съпругата му се изплашили, че детето ще се разболее от мъка и го върнали в Турия.

Племенникът на Чудомир – Димитър Митев

Междувременно Димитър навършил възраст за ученик в гимназията и Чудомир и Мара Нонова го приемат у тях, в Казанлък, като освобождават за това стаята си в приземния етаж. Димитър постъпва ученик в Механотехникума – вечерно обучение, а през деня се труди като работник по строителството на канализацията в града. Годините са тежки, когато завършва учението си. Храната и дрехите се раздават от специални комисии чрез т.нар. купони, с които може да получиш, срещу заплащане, полагаемата ти се храна или плат. Със своите купони Чудомир купува на племенника си Димитър плат за костюм, нали е абитуриент, а за горна дреха му подарява собствения си балтон. След отбиване на военната си служба Димитър Митев („Хаджи“ отпада от името му) постъпва на работа в тогавашната Държавна военна фабрика, днес „Арсенал“. В началото е шлосер, но скоро ръководството оценява отличната му работа и го прави бригаден ръководител. Той участва с инициативи и труд по разширяване на производството на стругове, дизелови двигатели, инвентар за селското стопанство, транспортни ленти за минната промишленост, ремаркета, резервни части и монтаж на леките автомобили „Булгар Рено“ и други. По-късно, след създаването на цех за нестандартно оборудване, е привлечен на работа там като технолог, а след това става старши технолог. Поради разширяване на производството на металорежещи машини се налага изграждане на нова леярна, където Димитър Митев взема активно участие и е награден с медал за трудово отличие. По-късно работи като технолог-нормировчик към звено „Рационализации“, където се пенсионира през 1982 г. За заслуги в развитието на рационализаторската дейност в „Арсенал“ е удостоен със званието „Отличник на Министерството на машиностронето“.
Като дългогодишен член на БЗНС „Александър Стамболийски“ в Казанлък, Димитър Митев е бил делегат на националния конгрес на БЗНС. В продължение на четири мандата е бил общински съветник и два мандата – съдебен заседател. Запомнен е като принципен, добър човек и отличен оратор.
Поради огромната му обществена дейност, Чудомир, със свойствената си добродушна насмешка, му даде прякора „Депутата“. Така си го знаехме всички в семейството. Оженен за Пенка Костерова, той има двама синове – Христо и Недко. Живееха в красива къща в северозападния край на Казанлък. „По-близо до Турия“, както се шегуваше той с къщата си с чудесно дворче и асма. Под асмата имаше масичка и столове и в неделен ден дядо ми, баба ми, майка ми, баща ми, а понякога и Чудомир със съпругата си Мара, и ние – децата, им гостувахме. Пахарката с вино „обикаляше“ масата, а децата хрупахме от току-що откъснатите плодове. Бяха хубави времена, времена на сърдечни роднински отношения, изпълнени с много топлина и радост. На гости у „Депутата“...

Синовете на Димитър – Христо и Недко Митеви

Христо Митев

И двамата синове на Димитър Митев – Христо и Недко, тръгват по пътя на баща си – техническо образование и ... „Арсенал“. Христо преминава през верига от житейски проблеми в обучението си. Завършва Средното професионално-техническо училище на територията на „Арсенал“, тогава Завод 10. После работи малко там, учи в Механотехникума в Казанлък, завършва и Института за учители по учебна и производствена практика в Сливен, но не успява да си намери работа по специалността. По време на военната си служба става заместник взводен командир и началник на радиостанция. Но не остава при военните, а постъпва на работа в НИТИ (Научно-изследователски и технологичен институт), отдел „Автоматика“. След това се установява в „Арсенал“, тогава ОПП „Фридрих Енгелс“, към Базата за техническо развитие. От тук започва неговата огромна дейност по линия на Комсомола и профорганизацията. Грижат се изключително много за подпомагане материалното състояние на работниците – жилища, образование, подходяща работа и др., както и за тяхното духовно развитие – самодейност, концерти, творчески срещи с хора на изкуството, екскурзии и още и още... Всеотдайността му по отношение на неговата работа бързо е оценена и той е приет в заводската профорганизация на Завод 5 – гордостта на арсеналци. После става началник на кадровия отдел в завода, а по-късно – ръководител на участък в Завод 5. И така, цял един живот в „Арсенал“. Награждаван е с грамоти, екскурзии, както и с Почетната значка „Отличник на Министерството на машиностороенето и металургията“.

Братът на Христо, второто дете на Димитър Митев и Пенка Костерова – Недко, е кръстен на баба си Неда, сестрата на Чудомир. Той също завършва техническото училище в Казанлък, вече наричано техникум „Цвятко Радойнов“. След отбиване на военната си служба в Кърджали като командир на гаубица – 152 със звание младши сержант, той веднага започва работа в „Арсенал“. Годината е 1973, когато Недко постъпва в Завод 5 в агрегатното производство. Там работи без прекъсване 43 години. Бил е монтьор, технолог, заместник-началник на производствения отдел, както и ръководител на този отдел. Той също е награждаван неведнъж за отлична работа и като ударник в труда.

Чудомир обичаше много тези свои племенници

Той често им гостуваше, пък и те посещаваха дома му, където понякога се събирахме всички. „Спомням си, - разказва Недко, - как седяхме на двора в къщата на Чудомир, на полянката зад чешмата и, докато той играеше табла с баща ми, чинка Мара ни черпеше със сладко в малките красиви чинийки, на които много се радвахме. Понякога тя ни водеше в своето ателие и ни показваше картините си. Когато Чудомир дойдеше у нас, също играеха табла с баща ми и обичаха да се черпят с вино“.
Недко е единственият в рода, който изключително много прилича по външност на Чудомир.
Най-малкият син на Неда пак е Христо, но Христо Христов Митев. Той е работил в завод „Хидравлика“. Жена му е Мария Петрова. Тези двама свои племенници Чудомир подслонява в къщата си малко преди да се разболее. Прибира ги като свои деца, за да не бъдат той и жена му Мара сами на старини. При тях умира Мара Чорбаджийска.
За тримата племенници на писателя, художника, карикатуриста Чудомир – деца и внуци на сестра му Неда, „Арсенал“ винаги е бил втори дом. А пък аз, която съм им братовчедка, с радост си мисля и благодаря на Всевишния, че ми даде сили, здраве и умения да разкажа за тях. Защото ние трябва да помним и да вървим по пътя на достойните ни за уважение съграждани, ако искаме да имаме история и бъдеще.

Лилия Димитрова