Документирането на една археологическа разкопка е нещо изключително важно, това каза проф. Борис Борисов от Великотърновския университет, който е един от идеолозите на Регионална конференция на археолозите от Югоизточна България, която днес се проведе в Казанлък. Проф. Борисов поясни, че едно от постиженията на тази конференция през 35-те години е отстояване на принципа за уеднаквяване на археологическата документация. Борисов поясни, че само по себе си археологическото проучване означава фактически унищожаване на един паметник : „ Ако няма добра документация, резултатите изчезват завинаги и се губят данни понякога изключително важни за науката. Примери за непубликувани паметници в нашата археология има много.” Като пример за непубликувани резултати от разкопки професорът посочи световно известната Карановска селищна могила, която дава т.нар. Карановска хронологическа система валидна за всички праисторически култури в цяла Югоизточна Европа. „ Публикацията е третото и най-високо ниво в археологията, без нея не може”, каза още Борисов.
По време на конференциите през годините са поставяни още множество проблеми, които вълнуват археологическата гилдия. Един от тях е финансирането. Професор Борисов поясни, че пред 35 години, когато се е родила идеята за регионалната конференция, е бил заместник ръководител на една от най-големите международни експедиции, работила на селищната могила до Дядово, Новозагорско: „ Проучвах културните пластове от Средновековието и от Ранновизантийската епоха. Тогава аз съм копал със 150 души, месеци наред. Никога не съм знаел с какви пари разполагаме, а не свършваха. Сега не е така.” По време на 35 конференция професорът отчете резултатите разкопки – задължителна практика на студентите от трети курс във Великотърновския университет. „ Това са ми първите разкопки без абсолютно никакви пари, след 40 години археологическа практика. Това е непрофесионално. Археологията е скъпа наука. В България имаме невероятни паметници, но отношението към археологията у нас е на доста ниско ниво, спрямо това в развитите страни”, коментира археологът.
Друг проблем за съвременните археолози е реализацията на младите специалисти. Много са студентите завършващи археология у нас. Според професор Борисов между тях има много упорити и знаещи, но не могат да си намерят работа. Друг проблем в това отношение е заплащането – работещите в музеите са с най-ниското заплащане в сферата на културата. „ Но археологията е бацил, който носиш доживот, човек се помирява с всякакви несгоди и лишения от финансово естество в името на археологията”, каза в заключение проф. Борисов.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!