Той е от онези кадри на „Арсенал“, които се набиват на очи. Но благодарение на такива като него фирмата е жива и има бъдеще.
Не се дуе и не се тупа в гърдите, макар да има куп лични основания за това.
Дори не и заради неоспоримия факт, че е за втори път лице от Арсеналската алея на най- добрите.
В онази възраст е, в която казват, че човек можел всичко и давал най- доброто от себе си.
И като типичен Телец, здраво стои на земята.



Учил, знае и иска още много да учи. И вижда перспективата да направи това на мястото, където е вече 20 години.
Защото 40 годишният синеок настройчик на машини с ЦПУ от цех 130 на Завод 5 Тодор Манев, е посветил половината именно на „Арсенал“.
Убеден, че доказаното голямо име и голямата фирма дават друг вид усещане за стабилност, значимост, перспектива пред каквото и да е друго примамливо предложение. Мимолетно.
Затова и в най- трудните периоди на дружеството, през ум не ми минало да си тръгне. В името на повечето пари и редовна заплата.
Затова категорично заложил на ... „Арсенал“.
Не само защото е твърдо стоящ на земята и иска бъдеще да децата си, при това непременно тук, а и заради многото общи нишки с голямата фирма.
В която работи и съпругата му Мариета Стоянова. В цех 290 на Завод 1.
Двамата обаче не са арсеналска родена любов, макар Тодор да избира „Арсенал“ именно заради Мариета.
Започнал преди 20 години работа в старата част на цех 130 на Завод 5.

Класически: на универсален струг, дошъл в цеха директно от казармата, с диплом от казанлъшкия Механотехникум. Който тогава вадел напълно готови за работа в цеха кадри.
Дошъл за кратко и временно, „докато намери нещо друго“ и ... останал 20 години.

И няма намерение да сменя работата си.
Защото настройчикът Тодор Манев от Кънчево няма и мисъл да променя работата си, нито да търси друго място за реализация. Доволен е от това, което има, което намира, което вижда пред себе си и за себе си като перспектива.
Чувства се стабилен в голямата фирма. Нещо повече: уважаван и ценен от колеги и началници. А това е далеч по- значимо от финансовия еквивалент и оценка на приноса ти.
И най- важното- обича работа си. Не крие това, което знае и може от по- младите си или новодошли колеги. Показва и учи, защото знае, че опитът е голям опит.
И го знае от опит.
И на него преди 20 години старите му подали ръка. След почти 2-те години на универсалния струг, началникът, покойният Васил Койчев го забелязъл и преместил в новата част, на „Мазаците“. Преди 5 години новият началник на цеха Бончо Муеров му предложил да стане настройчик- познавал процесите, работата, технологията, машините. Трябвали опитни хора.
Сега настройчикът Тодор отговаря за качествения и нормален технологичен процес на 30 машини с ЦПУ в цеха. Но когато се налага да се усвояват пробни серии, пуска машината. Опитът и доверието си казват думата.
Сега не е като преди: производството е друго, работата е много, компромисите недопустими, поради високата им цена. Отговорно и напрегнато е, според настройчика, който признава, че тази динамика му харесва, чувства се предизвикан в работата си от работата си, смислен и полезен.
За таткото на две пораснали вече момчета, бъдещи първолаци, това е живот. Живот, който го държи на педал, прави го още по-отговорен и организиран човек.
И двете неща ще са важни за семейство Маневи още повече тази есен, когато покрай работата на смени, със съпругата си ще трябва да организират и училището в града на малчуганите си. Заедно с него обаче ще вървят и танците.
Вече две години синовете на Тодор и Мариета усвояват народните танци в ансамбъл „Искра“.



И майката и таткото са горди с вълнението и уменията на малчуганите. Последното показали на празника на розата тази година. Фейсбукът е пълен със снимки.

Две седмици след края на поредната кампания по прибирането на розов цвят, настройчикът вече не е с уморени очи. Прибрали розите от 10-те декара фамилни градини, за които се грижи семейството.
Съчетавал брането на рози с работа нощна смяна. От цеха отивал директно в розовата градина.
Приема този си ангажимент като хоби и антистрес терапия.

За Тодор човек трябва да дава максимума от себе си, в нещата, които прави. Само тогава се получавало. Другото било нахалост хвърлени усилия.
Важно било и да си намериш мястото. Точното.
Защото именно неточни хора на неправилни места са в основата на всеки провал, дефицит, „скърцане“ в отношенията, е другата работна философия на настройчикът.
Същото ставало и при наемането на работа. Така си обяснява и текучеството и трудното намиране на кадри за дадена работа. Стереотипите и клишетата, както и отказът да учиш цял живот, са са сред пречките дадена фирма да намира турдно подходящи хора и да върви смело напред. За да не „скърцат“ производствените процеси.
Бившият възпитаник на ТМТ „ Цвятко Радойнов“ се радва на колегите си, дошли на работа с желание да учат и да се развиват. Не само да трупат стаж.
Приветства подетата фирмена политика да поощрява желаищите да се развиват, различните квалификационин програми, курсове, подкрепата за обучението на студенти от „Арсенал“.
Самият той имал желание да се запише в студентската програма тази година, но го спряла възрастта. После се оказало, че късно научил за увеличения възрастов диапазон като възможност за участие в нея.
Догодина щял да се ослушва по старателно за информация в тази посока.

Ако не е в студентската програма, то в курсове за нови знания и нови квалификации, защото „новите технологии във фирмата изискват такъв вид обучения и специализации“, по думите на настройчика.

Тодор е от хората, за които образованието е ценност. Съчетано с практиката и опита, дава сигурна основа за стабилно развитие, не само личностно. Затова вярва, че ако в „Арсенал“ мнозинството от хората разсъждават така, много неща ще са по-иначе.
Затова искрено се радва на колегите си, които имат желание да научават нови неща, да усвояват тънкостите на всяка операция, за машината на която са.

Когато не е на работа или в розовите масиви, настройчикът от Кънчево е на различни пътешествия из страната със семейството си. Имат цел: да обиколят всичките 100е туристически обекта на България.
Емоцията на тези пътувания е голяма, а момчета питат кога ще е следващото, споделя развълнуван таткото на бъдещите големи футболисти, които ще са и добри танцьори.
Последно фамилия Маневи били на Къкринското ханче, в Ловеч и Плевенската панорама. Умуват за следващата дестинация, но през септемри най- вероятно ще е морето. За тогава е планиран отпускът на настройчика от 130/5.


За разлика от проекциите за ваканции и пътувания, проекцията Бъдеще за Тодор Манев е „Арсенал“. Защото знае: в трудни времена се разчита на стари и мъдри глави, а в свирепи битки оцеляват големите.
И камъкът си тежи на мястото.
Последното го доказва неспиращият да звъни телефон, 40 минути преди началото на поредната втора смяна.
Чакат го в цеха: 30 машини, колеги и един пореден арсеналски ден. Който никога не прилича на вчерашния. Нито на този утре.
И в това очарователно предизвикателство вече 20 години намира смисъл на живота си настройчикът Тодор Иванов Манев.
Убеден, че му предстоят поне още толкова.
Тук.
Поредното предано арсеналско момче от „Алеята“.