Министерството на здравеопазването публикува проекта за стандартът, който ще регламентира изискванията за специалността „Съдебна медицина и деонтология“, за обществено обсъждане, което ще продължи до 23 август 2023 г., пише „Лекс“
В него се посочва, че той указва минималните организационни изисквания за осъществяване на своевременна, достатъчна и качествена съдебномедицинска дейност, която да отговаря на нуждите и изискванията на органа, което е назначил експертизата, и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска структура в интерес на съдебните медици и гражданите.
Според стандарта съдебномедицинската дейност се разделя на две независими области. Първата е експертната съдебна медицина. Тя е основната и е свързана с изготвянето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тя е регламентирана от множество нормативни актове – НПК, Закона за съдебната власт, Гражданския процесуален кодекс и т.н.
По-малката област на съдебната медицина е т. нар. клинично-административна съдебна медицина. Тя е свързана с дейности като: прегледи на живи лица по тяхно желание, изследване на човешки трупове и трупни части, възложени от ръководствата на лечебните заведения или по желание на близките, участие на съдебни медици в патологоанатомични аутопсии и други дейности, възложени от работодателя.
Към тях се причисляват и огледите на местопроизшествия, като участие в процесуално действие, което не представлява експертна дейност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат използвани при изработване на евентуално назначена експертиза по случая, се посочва в стандарта.
Друга задача на съдебната медицина е да спомага за защитата на живота, човешките права и достойнство чрез установяване на нарушената телесна неприкосновеност, при сексуално насилие, при малтретиране на деца, на възрастни и беззащитни хора, на задържани или лишени от свобода лица, при жертви на трудови злополуки и др.
Тя освен това спомага и за повишаване на правното съзнание на медицинските специалисти.
В стандарта са уредени 10 вида съдебномедицинска дейност, сред които са амбулаторни прегледи, освидетелстване и експертизи на живи лица, установяване на настъпила смърт извън лечебно заведение, аутопсии, експертиза на веществени доказателства и ДНК анализ и т.н.
В стандарта е записано, че „съдебномедицинските експерти трябва да изпълняват своята работа при пълна независимост и безпристрастност. На експертите не може да се оказва какъвто и да е натиск. Заключенията им трябва да са обективни, независими и аргументирани“.
Детайлно е разписано какви за изискванията, когато се прави експертиза на труп и аутопсия, както и за съдебномедицинската експертиза на живи лица.
Така например за изследването на жив човек е предвидено, че може да бъде извършено само от лекари с призната специалност по „Съдебна медицина и деонтология“. „Препоръчително е присъствието на второ лице – технически изпълнител, еднополов служител на правоохранителните органи, при деца – педагог, служител на социалните служби, родител/настойник и т.н.“, предвижда стандартът. И в него се посочва, че вземането на материали за допълнителни лабораторни изследвания и фотодокументиране се извършва след изрично получено информирано съгласие. "Съдебномедицинските прегледи е задължително да се извършват при много добро осветление (дневна светлина или достатъчно изкуствено осветление)", пише още в наредбата.
Тя регламентира още, че съдебномедицинското освидетелстване след сексуално насилие е задължително да се извърши веднага
„Не се допуска извършване на инвазивни или силно болезнени диагностични манипулации, освен при изрично писмено съгласие на освидетелствания“, гласи друго изискване за освидетелстването.
Проблемът при извършването на такава медицинска експертиза е липсата на кадрова обезпеченост. В страната работят не повече от 65 съдебни лекари, при необходими 180. Това заяви доцент Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина.